Епопея на
незабравените
мигове,
несъхранявани
в
нафталина
на гардероба,
непотънали
във
водопад
от тревоги,
неизчезнали
в
порой
от съмнения,
непринизени
от
лунапарка
на ежедневието.
Незбравени,
незабравими,
не,
забрави ме...
Светът не е негатив,
дните не са
в
черно и бяло.
Чашата на търпението
е
полупълна,
поддържам я така,
за да
не прелива.
От небето
се изсипва
жар,
но тя укротява
страстите,
не
ги пали.
Оставям отворена
вратата
на доверието.
То е дом,
в който живе
Крещя без звук,
чувам
тишината.
Докато гоня вятъра,
затъвам
в кладенеца
на думите.
Ключът към
моя дом
е виртуален.
Измервам времето
с
пясъчния часовник
на мислите.
А
някъде там
шампанското
е истинско
и
не е лукс,
рутина е.
...........................................................................................
Животът не е шах,
Нито белот,
Вися на
пирона
с поредните
липси,
но имам
силна интуиция,
която твърди,
че няма
да получа
жълтици
от бабички,
нито
ще ги изровя
от кладенец.
Знам-
с
чудо
ще ги спечеля.
Не съм на червено,
не,
оранжево е и
синьоо!
По пътеката
на
илюзиите
аз съм царица.
Сънувам
сянка
от огън,
мечтая
в лилаво
или
в розово,
пия мелодия
от саксофон,
вслушвам
се
в семките на диня.
Жаждата ми
не
е жажда,
тя е тайфун,
който ражда
щастие-
1
гигахерц
в секунда.
..................................................................................
Коктейл с джин,
Море,
загоряла
кожа,
цветя и дъх
на водорасли
за
парфюм…
Петно от мастило
върху
ризата
и счупен химикал.
Споменът
изтрива ръждата
от мислите.
Чакам художника
да
нарисува
липа под луна
и мак под
липата,
но се оказа,
че не е художник,
а
актьор,
който играе етюд
на лято.
Дано
успея
да се вживея
и да му повярвам.
...........................................................................
Любовта не е изпит,
който
се взима с къса пола
и копринени
чорапи.
Тя е изпитание-
отпечатък от
нокти
върху лист,
страстно болеро
в
лятна нощ,
щипка ревност,
червило в
стомаха,
дъх на ванилия,
боровинков
плод
и кутия със спомени.
Любовта е
дар,
който всеки ден
трябва да
съхраняваме,
защото не е щампа.
....................................................................................................
ЕРОТИКА
Пресявам
песъчинки
от душата си
и рисувам
мълния.
Тя потъва в целувката
на
младия бриз.
Магнетичният му дъх
изтрива
всеки спомен.
.........................................................................................
Сребърната пара на
луната
се търкулна в портфейла
на
утрото.
Слънцето отвори
прозореца
и си сложи парфюм
от билки.
После
изпи водата
от лицето на една локва
и
блажено се отпусна
на облачния си
стол.
Някъде там,
на земята,
фонтан
от любов
се наслаждаваше
на ленивите
му лъчи.
..................................................................................................................
СЛЕД БУРЯ
Фенер или
фар-
светлината на брега
на моето
море
ме вика.
А може да е
мъничка
светулка,
дори тя е достатъчна
за
ориентир към сушата.
Вдигам платната
на оптимизма
и го пускам
на далечно
плаване…
...........................................................................................
АВТОПОРТРЕТ
Живея в
града
на шоколада,
нито съм стара,
нито
пък млада,
ухая на книга,
тишина и
луна.
В огледалото
виждам простреляна
с
лък пеперуда,
върху цветя
и картината
се
запълва.
Някъде там-
в дървения
скрин
на мислите
е скрит
шепота на
миналото.
Кацам върху дъгата,
усещам
ласката й.
Върху лицето ми-
грим от
усмивки.
Ветрилото от
слънчеви
лъчи
напомня за нежността
на твоя
поглед.
Събуждам се,
а ти не си сън.
...........................................
Спокойствието ухае
на
ванилия и
има цвят на утро.
Вятърът
играе сиртаки
в косите ,
разнася
спомен
за гора и свобода.
Младостта
се пързаля
на ролери и
ми намига.
.......................................................................
Има ли бунище
съвестта,
скрито
в локви
или пък под навес,
или
гордо
оградено на Олимп,
откъдето
се захранва
Хадес?
Може ли бунището
на
съвестта
да бъде муза?
Да изпира себе
си
така- като
нечиста блуза?
.........................................................................................
Дъждът е машина на
времето,
събира облаци върху чадъра
и
създава поезия.
Целувката му
прерязва
като нож
спокойствието
и го прави
мокро
и изпълнено с желание…
да
запълни със страст
празна тетрадка.
Вятърът драска
по
съня ми
като котка
и вие като
псе,
изсипва пясък
от съмнения
в
морето на
нощта.
....................................................................
Домът е бряг,
брегът
е страст,
страстта е власт,
властта
е дракон,
драконът- разруха,
разрухата-
край.
Краят-винаги начало.
Крия
мислите
под топло одеяло
и чакам
вината -самурай
да си направи сепуко,
а
амфората на мира
да се окаже
спукана.
Пътувам в открито море,
но
всичко скоро ще свърши,
защото имам в
себе си бряг.
.............................................................................
ПОСЛАНИЕ
Любовта е
майката и бащата…
Когато си счупен
или
ненаситен,
когато си самотен
или
отвратен
от фалш и суета,
когато си
безчувствен-
имаш избор
и това е
любовта!
Когато зрънце вяра
покълне
в мислите-
съхрани го-
това е
любовта!
Когато всяка стара
тебеширена
вина
те пръсне
по дъската
на
ежедневието-
изтрий я-
с любов!
Очите ми са въглени,
мислите-
храна
за птиците,
душата ми живее
в
облаците-
там пришива крила
на жената
в мен,
а момичето
няма нужда от
тях,
има си ги по рождение.
Мечтите
ми са лист,
на който пиша историята
на
бъдещето.
.........................................................
Роботът е влюбен
по
навик.
Ламаринените му
кубинки
скърцат,
защото не са
намазани с
грес,
а болтовете му
скоро ще
изпаднат.
Рутината е
неговото
самоунищожение
И…спасение.
.............................................................
Не съм получавала
шамар
зад врата,
само нож в гърба,
помия в
лицето,
пепел на главата,
прах в
очите.
Но силата ми е да
не забелязвам
тези
интервенции
към моята особа.
Слагам
белезници
на обидите,
насочвам
пистолет
от добрина
и стрелям.
Това
е формулата на
оцеляването ми.
........................................
Цял живот бързане,
нозете
ми са
летящи
и само дъх-
на
каданс,
достатъчен завинаги.
Като
клошар
събирам мигове
от кофите на
времето.
Очите ми намират утеха
в
тях.
Утро, кафе
пред компютъра.
Изтеглям
си слънце
и езеро от интернет,
споделям
тайна
във фейсбук,
съблечен е денят
ми,
блясъкът на екрана
свети в
очите.
Получавам целувка-
истинска,
ти си до мен.
Поезията е стълба
към небесния
покрив.
Всяко стъпало
е една
истина,
всеки поглед
надолу-лъжа.
Езикът
е опора,
признанието-страст,
а изборът
да пишеш
е врата
към душите
на
другите.
Розите нямат
адреналин.
Те са чаши за слънцето,
което
изсипва нежност в тях
по моста на
дъгата.
Розите нямат главоболие.
Те
са пристан
за всеки поглед
и
потребност
за всяка прошка.
Светя в твоята прегръдка.
Сърцето
ми,
мъничко мънисто,
като щурец
запява
в ръката ти.
Тишината между нас
е
крясък в дебрите
на бъдното.
Лунапаркът на живота
е пълен с клоуни,
балони
и захарен памук,
но бутафорията
не
замества
магията на
истинските
приказки.
Андерсен
обича
моята филийка
с лютеница.
Куклите
ми
са живи сега
и са принцеси.
Моите
мечти
са техните мечти.
Месечинките
на
лицата им
осветяват
и най-тъмната
ми нощ.
Заспивам без хапче за сън,
защото съм
избродирала
деня си
до последния
конец,
стиснала зъби
и с буца на
гърлото,
за да не превивам гръб,
да
съм силната жена-
пример за
момичетата.
Заспивам , а в съня ми
вишните
целуват
слънцето.
Пореден изстрел
от
ръцете
към клавиатурата.
Шахматът
на живота
на екрана се превръща
от
трагедия в джаз.
Писането е
предизвикателство,
насочено навътре-
от
думите
към мълчанието.
Червилото на залеза
се слива с
езика
на вятъра.
Тяхната страст
ражда
облаци
от огнени рози.
Те
сриват
крепостта
на самолюбието.
Жаждата
за вечност
побеждава.
Вдъхновението
е скитник,
който живее в прегръдката
на
тишината.
Всяка рана в душата му
ражда
роса,
всяка отрова
ражда живот,
всяка
целувка
ражда сърце.
Възрастта е
злобна жена,
която ми изпраща
телеграми-
забравени думи,
или пък
очилата,
дето са ми всъщност
на
главата,
болести някакви,
по-малко
приятели,
а пък децата ми...
свои деца
ще поискат.
Аз съм учителят,
а на бал
отиват
младите,
малките...
Онази
злобна жена
пред приятелки споделя,
че
вместо червило
носи лекарства...
Чантата
е пълна
с документи и
препятствия,
избегнати
и неизбегнати.
Пеперудите не са в
корема,
на снимка са
във фейсбук.
Димът от цигарата
застила
разстоянията.
Тютюнът
е твоят
парфюм.
Катеря се по дима,
за да
достигна
до мисълта ти
за мен.
Вятърът свири
с виолончело
Вятърът свири
много
умело
и без свян
демонстрира
своето
горещо его.
Влиза на пръсти
в лехите
пъстри,
захвърля ароматна риза,
във
всеки храст
и клонче влиза.
Райско
съцветие
в ръцете му свети-
ВЕЧНОСТТА
НА
ВЯТЪРА
В РЪЦЕТЕ.
Катинарът е влюбен
в ръцете
и тяхното
докосване.
Катинарът е потънал
в
безвремие
и очакване.
Той е
затворил
спомена,
който иска
да
бъде отключен.
Хляб и зрелища
иска
народът.
А зрелищата
искат
хонорар.
Прахът на суетата
засипва
с облаци
безумие
нашето съзнание.
Трябва
да затворим очи,
за да прогледнем.
Ти си моят бряг,
при който
акустирам.
И
не зная как
и всъщност не разбирам,
но
ти създаваш начало
и край на всяко
пътуване.
Ти си ,любов,
смисълът на
всяко,
съществуване.
Червилото на
смущението
танцува по лицето ти.
Може
би не е смущение,
а алергия?
ДЪЖД
Целувката
на дъжда
сплотява семейството
в
неделя.
Танцът на дъжда
е страст
и
вдъхновение.
Любовта на дъжда
Създава
живот.
СОЦИАЛНО
Странник съм-
гледам
през
ключалката на живота
как другите
народи
живеят добре.
Аз съм
отвън-
огледалото
на моята локва
показва
истината-
раят е тук.
Някой възпламени
в мен
жаждата за шоколад
по
свечеряване.
Това е моята изповед
пред
миража
на спокойствието.
Изяждам
слънцето,
но знам,че то утре
пак ще
изгрее-
шоколадовото слънце.
ДОГОВОР
Сключих договор
със себе
си.
Искам спокойствие
на кредит.
Обещах
си,
подписах
и не спазих договора.
Задлъжнях
към себе си.
Но ще наваксам
пропуснатото-
разчитам
на ръцете ти.
Безплътният плащ на нощта
танцува
валс
с лъчите на луната.
Самодива
размята пола
в самодивско
хоро
непознато.
Под покрива на
звездите
се отваря вратата
на
бъдещето.
От чешмата в
двора
изтича умора,
но аз съм елф
или
богиня-
мога умората
да срина.
Превръщам
я във вино,
в птица ,
в цвете синьо
или
в страстна
бурна нощ.
Слънцето залязва
в
хоризонта на душата.
Искам топлата му
пазва
и топлината му приятна.
Искам
тази вечер златна
да е истина,не
спомен.
Хоризонтът на душата,
всъщност
си е шкаф огромен
и в него събирам
мисли,
страсти и надежди,
пъстри, като бабините
прежди,
слънца минали и днешни,
обагрени
с лъчи от тревога.
Търся спокойствие,
а
просто…просто не го мога
Добротата е в
атрофия
добротата е аномалия,
поддържана
от бедността.
В рулетката на
живота
добротата е
с червен цвят,
но
обикновено
се пада черният.
Това
създава поезия
===============================
Луната се разпадна
на малки
светещи
жълъди.
Под балдахина
на светлината
им
се ражда
душата
на любовта.
МАЙКА
В душата ми е буря,
а на лицето-
покой.
През зъбите
на тишината
се
промъква шумът
на тревогата.
В
ефирната
мъгла се топи
смисълът
на
живота.
Но скоро
Бог ще изпрати
слънце
и
ще освети
моето огнище.
Стих-
шега
Разядка.
Раздумка.
Разпивка.
Разпускане.
Разсънване.
Разбиване.
Размазване.
Разсъмване.
Разпадане.
Раз
Раз
Раз.
Гледаш ме
с очи-череши
под липата
на
доверието.
А дъхът ти
е сироп
за
моята
поезия.
Наказана съм
или
съм благословена
да бъда вятъра
на
твоя бряг,
сълзата
в твоя понеделник
и
реброто
на твоето бъдеще.
Аз
съм
горещият облак,
а ти си
дъждовното
слънце
Съществувам
благодарение на корена,
а
той е
живият кабел
към колибата
на
душата ми.
Коренът
е
споменът,
славеят,
езикът,
думите
и
песента-
моето минало.
В колибата
на
душата ми
свири музиката
на бъдещето.
СЕМЕЙСТВО
Студеното утро
изпъпли
изпод
полите на нощта.
Тя му махна с
ръка
и го остави
да живее живота
си.
То се отърси от майчината
милувка
и
се втурна по задачи.
Още не знаеше,че
след няколко часа
ще я търси отново-
НА
ЗАЛЕЗ.
Сърцето ми е
птица,
която се лута,
като луда,
защото
реката,
наречена живот,
се извива
сякаш е змия.
Сърцето ми се лута,
бори
се,
но усилията му
приличат на мъртъв
кактус.
Все пак неговият избор
е да
бъде войник.
Всеки провал е ново
начало.
Преди началото
е тишина,
а
от нея без въпроси
излиза дима на
спокойствието.
Върху катрана
на нощта
се изсипва перушината
на
безсънието.
То нагрява като тостер
нервите
,
които печално
се опитват да се
пръснат.
На сутринта
пъхам лошата
енергия
в мръсен чорап.
Сядам пред
екрана
и сътворявам
нов живот
от
калната смърт
на отминалата нощ.
Дъждът е пролетна
къщовница,
измила
прахта
от цветя и дървета.
Дъждът
изсипва
пролетна вода
и в подноса
на утрото
се събира свежест.
Не вали,
ромоли
в такта на джаза.
Вятърът
скърца
по клоните
като стар
грамофон.
Дъждът говори с
езика на
съня.
Дъждът е пролетна
къщовница,
измила
прахта
от цветя и дървета.
Дъждът
изсипва
пролетна вода
и в подноса
на утрото
се събира свежест.
Не вали,
ромоли
в такта на джаза.
Вятърът
скърца
по клоните
като стар
грамофон.
Дъждът говори с
езика на
съня.
Всеки своя
кръст
по своята Голгота
е понесъл.
Животът
не е песен.
Дисхармонията
идва от
съмнението.
Страданието
е спасение,
а
след всяка болка
идва възкресение!
Закотвих се
във
моя дом,
но не спирам да съм
космонавт,
на
кораб мисълта лети-
особено нощем-
между
два и три,
когато с бръснарско ножче
са
разрязани нервите,
защото във всяка
игра
подозират предателство.
После
идва ден.
Брадатите мисли
вече са
заспали
или може би отпътували
в
своя Космос.
Плачещата върба
се
усмихва.
