НА РОЖДЕСТВО...

   На Рождество Христово се обръщам назад в 2012 година и си казвам- не, няма от какво да се оплаквам! Аз съм един щастлив и успешен човек. Не защото съм прекалила с печеленето на пари. Всъщност- там ми е слабото място. Силните ми страни са в истинските приятели, в реализацията на талантите, в щастието и късмета на моите деца. Силата ми е в любовта.
   Колкото и да изглежда лесно- въщност никак не е- да гледаш на света с нейните очи. Не е,защото светът много често е враждебен и тъжен. А да го обикнеш такъв- изисква търпение, воля, силен характер. Благодаря ти, Господи, че имам напредък! Успявам все повече да обгръщам  ежедневието с любов!
  Сега гледам напред. Предстоят ми още много хубави събития, за които все още не знам. Но те ме чакат, някъде там... Идвам!

ПОКЛОН ПРЕД РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО

Поглеждам топлата ръка,
която обич ми подава,
а щом в беда се повлека
измъква ме и ме спасява.

Поглеждам топлите очи,
които с обич ме обливат,
огряват моя ден с лъчи,
а болките до край измиват.

И ме изпълва благодат,
и благодарност се излива,
и няма друго в този свят,
с което да съм по-щастлива!

Във този най-тържествен час
от цялото си естество
изричам с поглед и със глас-
ПОКЛОН ПРЕД ТВОЙТО РОЖДЕСТВО!

ПРОШКА

Когато въздухът се нажежава

от погледи във гневна страст,

когато всяка клетка натежава,

остава любовта без всяка власт.

Тогава се ограждам с бариера,

която мислите ми да прегърне.

Дори от гняв и болка да треперя,

усмивката със добрина ще върна.

Дъждът отвън сега ме наранява.

От злобни намеци се уморих.

И само Господ с вяра ме спасява,

а мостовете назад не изгорих.