ПРОШКА

Когато въздухът се нажежава

от погледи във гневна страст,

когато всяка клетка натежава,

остава любовта без всяка власт.

Тогава се ограждам с бариера,

която мислите ми да прегърне.

Дори от гняв и болка да треперя,

усмивката със добрина ще върна.

Дъждът отвън сега ме наранява.

От злобни намеци се уморих.

И само Господ с вяра ме спасява,

а мостовете назад не изгорих.