ПЪТ

Потупах по рамото своя си път,

полата му хванах и го последвах.

След мен вероятно и други вървят

и всички късмета преследваме.

Потупах по рамото своя си път.

Усещам във мен да пулсира далечното.

Камбани на щастие вече звънят

и предвещават триумфа на вечното.

А вечното всъщност наричам любов.

Без нея  дори и скалите болят.

Поставям на времето златен обков

и хващам полата на своя си път.