Полетяха
назад минутите
и ме
изтръгнаха от днешното.
Взирам
се в моя несрутен
още живот
и кое е смешното?
Може
би,че почти половината
на едно
столетие дочаках,
а душата
е млада,несрината,
и пътува
на миражите с влака.
Може
би,че любов и търпение
са ми
станали втора природа.
Стискам
палци от притеснение,
и държа
съдбоносна колода...
Може
би,че не съм разумната
майка и
много неща не ги мога.
Възмущавам
се от безумия
и за
всичко разчитам на Бога.
Може би-
а дали е смешното
или
тъжното това, дето мисля?
Прости,Боже,
на тая грешница
и й дай
усмирителна риза!
http://www.youtube.com/watch?v=71iafTlHVJc
Няма коментари:
Публикуване на коментар