Пластмасовата кутия
отпускаше съвсем плавно и бавно ледената
си душа. Замръзналото й сърце се стопяваше
късче по късче, за да стопли моето. Опитвах
се да приложа сладоледена терапия на
изнервеното си съзнание. И всъщност-
терапията помагаше. Борбата с почти
каменната крепост в кутията ме
настървяваше все повече. Издълбах си
местенце и му изсипах конфитюр. Мммм,
проблеми ли, няма проблеми. Преливах от
сладникаво удоволствие. Забравих защо
изобщо бях ядосана, притеснена и дори
омерзена. Има ли значение? Потъвах в
млечно-бляскавата субстанция и вярвах,че
животът е хубав. Тогава изведнъж ме
осени вдъхновение. Разбрах за пореден
път кое има смисъл. Да, наистина сладоледът
помагаше. Чудех се , когато
гледам по телевизията депресирани
домакини, които се справят с живота
,като погълват огромни количества от
този десерт. Обаче са били прави. Добре
съм. Вече съм добре. Значение има само
онова, което наистина ни доставя наслада,
прави ни щастливи, носи ни удовлетворение.
Това са важните неща,независимо дали
са храна, работа, любов, мили хора,
приятели, хоби. Само те имат значение.
Всичко друго е пластмасова кутия.
Една лъжичка сладолед?
Няма коментари:
Публикуване на коментар