Ще опиша седенето върху таралеж. Няма да се
сетите за какво става дума сигурно, но
ми се случва. Таралежът е стар, бодлите са остри и твърди, на това отгоре животинката е
енергична и се мести- играе ту по един, ту по друг мой нерв. Хубавото е,че ме
държи в кондиция.Когато имате някакъв дразнител и той е постоянен, често
забравяте другите. Така се случва и с
мен. Всички останали проблеми са изместени до момента, в който не е необходимо
да търпя таралежовия терор. Търся светлина и оптимизъм. Ще ги открия по два
начина- или като свикна с болката, или като я игнорирам.За сега се опитвам да я
притъпя с писане на странни статии и стихове в блога. Евфемизмите понякога
помагат. Те са начин да провокираш читателя да открие себе си в някой твой
проблем, който иначе всъщност не го засяга. Не случайно от векове басните са
популярен жанр. Харесват ги децата, защото ги приемат буквално, четат ги
възрастните- за да се усмихнат на човешките пороци. В моя случай ще бъде басня
за един от най-популярните в жанра герои- таралежа.
Та каква е всъщност
случката- Лъвът решил да сложи като постеля за един от своите домашни любимци-
да речем котарака- друг домашен любимец- таралеж. Двамата заживели заедно в неукротима
симбиоза. Котаракът се опитвал да се предпази с гъстата си козина, даже мъркал
за заблуда, но бодлите на тарльото били яки и здрави. Изранили се лапичките, потекла кръв дори от коремчето
му, издраскан бил пухкавия гръб, но котаракът търпял. Един ден лъвът решил да провери какъв е резултата от неговия експеримент. Погледнал и що да види- на
таралежа- който всъщност бил женски- му се родили котенца. Знам,че биологически
не е възможно, но в басните- е. Така че разхождали се котенцата около
таралежката , а в другия край на стаята доволно мъркал татко котарак. Загладил
косъм, завъртял мустак и помен нямало от раните му. Той бил доволен,че хванал
таралежката неподготвена веднъж и неговото убождане –макар и еднократно, имало
този потресаващ резултат.Всички проблеми били решени, а отсега до края на дните
й таралежката щяла да си ближе раните.
Поука- винаги е важно да намериш подходящия
момент!
Няма коментари:
Публикуване на коментар