Променям се. Станах жълта с червени нюанси.Полюшвам се. Край мен е все по-самотно. Падат, падат, отлитат и се изгубват себеподобните ми. Изпитвам ужас от всеки полъх на вятъра. Ще отнесе и мен. Същевременно го чакам и се вълнувам от безумната му прегръдка. Усмихвам се, усмихвам се и попивам студеното слънце. Отразявам лъчите му и приличам на него. А когато завали...Бисерните отблясъци ме правят още по-омайна. Изсъхвам. Изсъхвам...Вече съм кафява.. Скоро ще поема по пътя на листата край мен.
Ето го. Вятърът ме прегръща. Толкова е нежен, откъсва ме. Високо, високо в небето танцувам с него. Не ме изпускай! Късно е.
Сега съм сред всички останали, а върху мен калните обувки на времето ме сливат със земята.
Bravo Lusi mnogo dobre napisano!!!!
ОтговорИзтриванеБлагодаря ти.Всъщност е тъжно, но на мен есента винаги ми навява не много радостни мисли.
ОтговорИзтриване