Била съм нещо
като Мона Лиза-
но български вариант
по време на криза.
В ръцете с торби,
на шията- децата,
вечно сърдита и
непризната.
За заемите едва стига
мизерната заплата,
иде ми наистина
да хвана гората.
Ама то вече каква ти
гора-
гора май не остана.
Остава вкъщи да се
прибера
и да тъка на дванадесет
стана.
Аз това поне го мога-
тренирам джудо, карате
и йога
покрай печката ,
пералнята,
и още много други,
съсипвам се от работа-
като хиляди съпруги.
А вечер- като кръшна
съвременна сирена,
в леглото ще се тръшна,
дълбоко уморена.
А луната ще ме гледа-
далече, над курниза-
приличам на картината,
същинска Мона Лиза.
Няма коментари:
Публикуване на коментар