ПОЖАР

Почувствах се като недогоряла хартия на дъното на кофата за смет. Над мен се сипят отпадъци- ехидни лъскави опаковки, прокиснали скашкани домати,  хлъзгави нелюбезни обелки от краставица,  сърдити семки от диня, ръбести люспи от слънчоглед...  Пластмасова бутилка ме натиква в най-далечното ъгълче. Смачквам се. Почервенявам. Пулсирам.
- Така ще се самоунищожиш- подиграват ми се опаковките и не виждат горящите си поли.