Ето я
равносметката. Седи насреща с ококорени
очи. Сочи ме с пръст и иска от мен
признания. Защо? Та тя прекрасно знае
всичко. Равносметката е 50-годишна,
образована, бих казала- запазена дама.
Защо трябва да иска излияния? Недей,
ние с теб сме близнаци. Знаем всичко
една за друга. Хайде, добре- слагай
кантара. От една страна е всичко, което
имам и то няма цена- дом, семейство,
професия, приятели, таланти... От друга - са всички материални неща, до
които така и не се домогнах и естествено-
заемите. Накъде сочат везните ти,
приятелко? Добре или зле съм се справила?
Измерваме годините си с половин век...
Половин век- емоции, страсти, радости и
напрежения, неволи, победи, върхове и
спадове, сълзи и смях, прически, дрехи,
моди, любов, омраза, обиди, удовлетворения,
веселие, купони, погребения, роднини,
врагове, близки и далечни пътувания,
сън и будуване, грим, дим, усмивка на
любим...Петдесет години самота и
съпричастност! Петдесет години блясък
и отвращение! Петдесет години планини,
полета и морета, запълнили душата ми и
създали собствен емоционален релеф.
Какво ще кажеш, приятелко? НЕ ЗНАМ ЗАЩО
ТРЯБВА ДА ТЕ СРЕЩАМ НА ВСЕКИ РОЖДЕН
ДЕН? Не ми помагаш. Но няма как, неизбежна
си. Тръгвам към теб и се сливаме. Сега
съм спокойна. Не получих отговори. Но
може би е рано и да задавам въпроси. В
последна сметка този диалог ще го
проведат поколенията след мен, когато
вече няма да ме има.
Няма коментари:
Публикуване на коментар