НОВОГОДИШНО ШАМПАНСКО

Отново идва Новата година,

а ме преследват стари равносметки,

пред мен на масата,сред вино и сланина

се вихрят мисли, като тънки плетки.

Идва ,идва нова поредна година

със стари мисли и стари проблеми,

а надеждата всъщност не ме е подминала,

сред ордьоври скрита и горчиви бадеми.

За вас шега, за мене си е истина,

за това традициите древни са приети-

надеждата във баницата крия

и вярвам на новогодишните късмети.

А старите изтрити тъжни мисли

ще се опитам даже да изпея,

макар да са тръпчиви, даже кисели

с шампанско истинско ще ги залея!

ПЛАМЪЧЕ ОТ РОЖДЕСТВО

На Рождество отварят се душите,

с надежда всеки питката разчупва.

Да се обичате ще се изкушите

и толкова желания се струпват!

На Рождество семейството царува,

на Рождество очите светят силно,

на Рождество живеем, а не съществуваме,

защото всичко покрай нас тече обилно!

Текат енергии, тече пенливо вино,

текат потоци от нестихваща любов!

Доброто властва искрено, непобедимо,

светът не ни изглежда тъжен и суров.

На Рождество камината гореща

за цялата година ни зарежда.

Така с кураж живота ще посрещаме

и няма да изгубваме надежда!

СКОБА

Живея оградена във удобна скоба.

Пред нея съм извадила усмивката на роба,

а вътре приютих страховете си и любовта.

Живот във скоба- да, житейска красота.

До мен не достига мрачна прокоба,

заспивам спокойно, закриля ме скоба,

изобщо не чувствам тъга, самота,

това е най-топлото кътче в света.

Не чувам, не виждам интриги и злоба,

защото съм скрита в уютната скоба.

Така си кротувам ,мечтая ,чета,

дори медитирам, мисловно летя.

Създадох сама житейско уравнение,

на което не искам да има решение.

Блога на Люси...: ЖИТЕЙСКИ ПРЕДЛОЗИ

Блога на Люси...: ЖИТЕЙСКИ ПРЕДЛОЗИ: Скриваме се под шапките, зад маските, около лицемерието, заставаме над проблемите, за да се скрием в безличното си ежедневие. ...

ЖИТЕЙСКИ ПРЕДЛОЗИ

Скриваме се под шапките,

зад маските,

около лицемерието,

заставаме над проблемите,

за да се скрием

в безличното си ежедневие.

Излизаме от сивотата.

Впускаме се извън релсите,

а после прикриваме своите рани.

Опитваме се да вървим напред

към житейските трънаци и поляни.

Но е трудно.

Хвърляме поглед назад.

А от там, разбира се, ни гледа

собственият ни объркан свят.

Прощаваме си.

Обръщаме се отново.

Скриваме се под

уютния покрив на шапките,

потъваме в удобно дребнотемие

и си повтаряме:

Между другото-добре ми е,

добре ми е,

добре ми е...