сряда, 30 април 2014 г.

ЛЮБОВЕН СЪН

Покрито с креп,
окото на нощта заспа.
Поглеждам в теб.
Мирише на липа
сънят ти....
Моят сън...
Сребреят нощите
навън...
И в тази злачна
тишина
милувката прозрачна
на деня
изплува някъде
от тъмнината.
Потъвам на пороя
във косата,
окъпана от нощен
полутон.
Това е взрив,
това е вик и стон....
И всъщност-
то е опит плах
страха си да покрия,
моят вечен

женски страх...

ДЪЖДЪТ

Дъждът със мокри клещи  ме затваря.
Пред мен се сипе  плачеща вълна.
Дъждът  с ронливи  капчици изгаря
в душата  ми стена подир стена.

Дъждът, попил в чадърения покрив,
подтиска опита за мир и радост,
а слънцето в очите ми  е порив,
във отговор на ненадейна ярост.

Дъждът не свари да ме депресира.
Извадих някакъв самоконтрол.
Животът и през бурите не спира.
А този дъжд блести,нахално гол.

понеделник, 21 април 2014 г.

СЛОВОТО ЛЕКУВА И НИ РАЗБОЛЯВА...

 Само ако човек истински вярва в Бога ще разбере силата на словото. „В началото бе Словото“ - така започва най-мъдрата книга. Какво правят нашите изречени и неизречени думи? Вероятно има много хора, които изобщо не се замислят върху това. С думи се лекува и се разболява, създава се щастие и се убива, гради се бъдеще и се разрушава.
Филмът , в който руски учен прави опит с вода и въздействието на звуците върху нея- това е нагледен пример за правотата на моето твърдение. Водата, „чула“ молитва или думи за любов след замразяване образува прекрасни правилни кристалчета. Обратно- ядосаните, зли думи предизвикват абсолютно безформени кристали. Човешкото тяло е изградено от 99 процента вода. Какво се случва с нас, когато си говорим злобно и ядосано? Оставям на вашето въображение- но резултатът са болести- и за този, който говори, и за онзи ,който слуша. Все пак- слушащият има лек за себе си- прошката.
Вероятно не казвам нищо ново, но имам нужда да кажа на глас тези важни истини, защото постоянно се сблъсквам с явни и тайни недоброжелатели. Те си позволяат да хулят, да обиждат- така на мен ще навредят по-трудно, защото се стремя да прощавам- но причиняват зло на себе си. Ще кажа- пак в библейски стил- прости им ,Господи! Те не знаят какво правят.
Напоследък ми се налага да пиша и да разсъждавам върху толерантността. Всъщност тя е трудно нещо. Да се опиташ да разбереш чуждото мнение или поне да приемеш,че някой мисли различно от теб- това не се отдава на всеки. Не за друго, а защото унесени в злободневието хората не обръщат внимание на тези проблеми. Замисляме се чак, когато ни повалят болести и търсим лечение. А всъщност- хубаво е да тръгнем от профилактиката. Да опитаме да не говорим лоши думи, да не се оплакваме , да не ввредим на другите- съзнателно и несъзнателно.

Не искам да звуча назидателно. Говоря и за себе си, защото да се постигне хармония е било възможно само за светците някога. Но ако все пак се опита. Ако на злите изрази-кажем „спри“-преди да ги изречем...Дали няма да се почувстваме по-добре ?