Покрито с креп,
окото на нощта
заспа.
Мирише на липа
сънят ти....
Моят сън...
Сребреят нощите
навън...
И в тази злачна
тишина
милувката
прозрачна
на деня
изплува някъде
от тъмнината.
Потъвам на пороя
във косата,
окъпана от нощен
полутон.
Това е взрив,
това е вик и
стон....
И всъщност-
то е опит плах
страха си да
покрия,
моят вечен
женски страх...
Няма коментари:
Публикуване на коментар