Пред мен се сипе плачеща вълна.
Дъждът с ронливи капчици изгаря
в душата ми стена подир стена.
Дъждът, попил в чадърения покрив,
подтиска опита за мир и радост,
а слънцето в очите ми е порив,
във отговор на ненадейна ярост.
Дъждът не свари да ме депресира.
Извадих някакъв самоконтрол.
Животът и през бурите не спира.
А този дъжд блести,нахално гол.
Няма коментари:
Публикуване на коментар