ЗА РОДНИЯ МИ ГРАД СВОГЕ-ПО ПОВОД 50-ГОДИШНИЯ ЮБИЛЕЙ

В дивната Рила родил се Искър.
Потекъл шумен,палав и бистър.
Там през полето спуснал се леко.
Бързал ли бързал, отивал далеко.
Проправил си път насред планината,
забавил ход във котловината.
Потоци буйни снага захранват,
отвсякъде идват и сили му дават.
Но гледай тука вода игрива
към него иде и с него се слива..
- Коя си мила, как се наричаш,
откъде идеш, накъде тичаш?
- Река Искрецка аз се наричам,
към тебе бързам да те обичам.
-Девойко бисерна,чиста,пенлива,
не си свенлива и срамежлива.
Твоята смелост днес ме вълнува.
- Празнувай,момко,днес се празнува!
- Като искра си, каква си дръзка...
Така започнала тяхната връзка..
Снагите двете във танц завили
и планините се поклонили.
Грохотен тръгнал да ги венчава,
дърво и камък- да ги прославя.
Тази буйна любов вековете
са съхранили във всяко цвете,
във всеки порив на ветровете
и тя растяла, растяла смело,
от свода речен създала село
и после селото станало град...
А пък пейзажът е все тъй познат.
Искрецка бърза с коси от бисер
към своя момък, юнакът Искър.
В прегръдка страстна и днес пътуват,
там някъде вече ги чака Дунав.
Водите шушнат легенди стари,
повтарят ехото буки,чинари.
Където двете реки се намират-
живот извира, живот извира-
един прекрасен и слънчев град,
закърмен в люлката на речен хлад.
Редят реките своя благослов:
за Своге- щастие, надежда и любов,
градът да бъде истински богат!
За Своге-мир,любов и благодат!
Автор Людмила Петрова

Харесвам

Размисли на едно пораснало дете

Днес е Международният ден на детето и във фейсбук настана празник- снимки на деца от днес и   от вчера. На няколко пъти прочетох откровения в смисъл,че докато са живи родителите, ти си оставаш дете. Истина е. А ние със сестра ми осиротяхме веднъж преди 12 години и втори път преди седем. Чувството,че някой е загрижен за теб и те обича е неповторимо. Такава любов могат да изпитват само родителите. Липсва ми тяхната подкрепа.  Липсва ми дори мъмренето им. Другата седмица е Задушница. Ще ги посетя, въпреки че те са всеки ден в мислите и в сърцето ми. Вярно е,че понякога ме посещават в сънищата,но това не може да замени истинския контакт с тях. Детето в мен си е живо, свило се е на кълбо и си поплаква. Подава ръка понякога и...си я приема само, защото знае,че сега няма право да е дете. Трябва да е супер сериозен възрастен, защото има свои деца, за които трябва да е опора. Вдигам се за косите като Мюнхаузен. Изтичвам в полунощ и от Пепеляшка ставам принцеса. Нося храна на добрата стара баба и не ме е страх от вълка. Роня сълзи с малкото лястовиче и го топля в ръка. Храня и гушкам Котарака в чизми, а той мърка в скута ми. Фехтовам се с лошите като трима мускетари и управлявам семейното племе като индиански вожд. Мдааа, детето в мен още учи своите уроци... и ги предава на своите деца.