ЗА РОДНИЯ МИ ГРАД СВОГЕ-ПО ПОВОД 50-ГОДИШНИЯ ЮБИЛЕЙ

В дивната Рила родил се Искър.
Потекъл шумен,палав и бистър.
Там през полето спуснал се леко.
Бързал ли бързал, отивал далеко.
Проправил си път насред планината,
забавил ход във котловината.
Потоци буйни снага захранват,
отвсякъде идват и сили му дават.
Но гледай тука вода игрива
към него иде и с него се слива..
- Коя си мила, как се наричаш,
откъде идеш, накъде тичаш?
- Река Искрецка аз се наричам,
към тебе бързам да те обичам.
-Девойко бисерна,чиста,пенлива,
не си свенлива и срамежлива.
Твоята смелост днес ме вълнува.
- Празнувай,момко,днес се празнува!
- Като искра си, каква си дръзка...
Така започнала тяхната връзка..
Снагите двете във танц завили
и планините се поклонили.
Грохотен тръгнал да ги венчава,
дърво и камък- да ги прославя.
Тази буйна любов вековете
са съхранили във всяко цвете,
във всеки порив на ветровете
и тя растяла, растяла смело,
от свода речен създала село
и после селото станало град...
А пък пейзажът е все тъй познат.
Искрецка бърза с коси от бисер
към своя момък, юнакът Искър.
В прегръдка страстна и днес пътуват,
там някъде вече ги чака Дунав.
Водите шушнат легенди стари,
повтарят ехото буки,чинари.
Където двете реки се намират-
живот извира, живот извира-
един прекрасен и слънчев град,
закърмен в люлката на речен хлад.
Редят реките своя благослов:
за Своге- щастие, надежда и любов,
градът да бъде истински богат!
За Своге-мир,любов и благодат!
Автор Людмила Петрова

Харесвам