Колан от канап- панацея

Четох наскоро, че за да премахнеш болките в кръста , трябва да си вържеш колан от канап. Тази рецепта твърде много ме устройва. От млада още имам някакви такива болежки. А и- евтино.... Има и друга полза- ще трябва още повече да се затегна, защото финансовите ми дела са обтегнати и напрегнати.... Предимството е и още едно- канапеният колан ще ми служи и като черен колан. Не че владея някакви бойни изкуства, но поне на декорация да го докарам.  Защо пък са й на една жена такива умения- ще възрази уважаемият читател? По простата причина, че в чорбата от злоба, в която ежедневно плуваме, все нещо трябва да ни предпазва- пък било то и някой бутафорен колан.
Шегата настрана- търсете канап, скъпи приятели, връзвайте се, че да не ви върже някой друг. Защото  играта на вързано е безкрайна в краткия ни животец. Има и друг вариант- вързани, вързани- пък като му пуснем края...

Душата ми жадува светлина.

Душата ми жадува даже и в съня
за светлина, за светлина, за светлина...
Огражда се човекът със стена,
край нея слънце не прониква.
Да бъде в сянка и на тъмно свиква
и даже тъмното  обиква.

Запалвам си  църковна свещ,
потъвам в пламъка  горещ.
Щом устни до иконата допреш
и искрена молитва поднесеш-
ще се разсее грозната стена,
ще те обгърне мир и добрина,
ще бъде светлина, ще бъде светлина!

Ученически спомени

Да- това е един час по химия. Мрачна,напрегната атмосфера. Учител вперил остър поглед в аудиторията. Всички погледи са вторачени някъде в пода. Разбира се- колкото и да не ми се иска- извикват мен.
Изпитвах ужас от този преподавател , от химията и от всичко ,свързано с нея. Но бях отлична ученичка и трябваше да се преборя с тези си чувства. Застанах, треперейки до дъската. За да се изгаври с видимото ми притеснение ,учителят реши да ме накара да направя химически опит пред целия клас. Аз се отправих към уредите. Взех две епруветки. Трябваше да пресипя течност от едната в другата. Опитах да запазя самообладание. В класната стая настъпи гробна тишина. Допрях епруветките и...ръцете ми така трепереха, че в настъпилото мълчание се чу едно оглушително тракане на стъкла. Изведнъж всички прихнаха. А аз със сълзи на очи се опитвах да направя опита. Нищо не се получи, естествено. Но и до днес съучениците ми разказват комичната ситуация. Преподавателят доволно ме попита- "Е, защо трепериш, да не съм застанал с пушка зад теб?" Какво да отговори човек?

ПЕСЕН ЗА ЕСЕН

Реших и аз есента да възпея.
Търсих думи,метафори в нея.
Търсих смисъл по-дълбок,по-човешки,
търсих ползи, победи и грешки.
Есента ме погледна  засмяна.
-Аз съм лек за душата и рана-
каза и вихрено багри заплиска.
След вятъра някъде там се закиска..
Златни коси разпиля в дефилето.
На всеки плод изпълни сърцето.
Разходи се боса по суха трева.
С мирис на грозде, туршии, дърва
е нейният неповторим парфюм.
Листа окапали чертаят друм.
Облечена в слънце, наметната с дъжд-
красивата есен не идва веднъж.
Но всеки път носи по-нов аромат
и прави вълшебен човешкия свят.

Ден за размисъл

Ден за размисъл... Аз пък си мислех,че постоянно трябва да упражняваме мисловни процеси. Може и да греша. По-лесно е да караш по инерция без много-много да му мислиш. Нищо добро не произтича от него-мисленето- жертви на пътя, жертви от наводнения, жертви от взривове, отрицателен прираст, първи по заболеваемост от тежки нелечими болести, последни по стандарт в ЕС... Какво има да му мисли човек- хваща терминал...и дим да го няма, защото тук вече е Апокалипсис.
Ден за размисъл...Тежко е като се размислиш...

ГРИП

Болки в очите, мускулите и гърлото. Хрема. Отпадналост. Всеки ще ви каже,че това е грип. Тръшва те подличко изведнъж и ако му разрешиш- се настанява за по-дълго. Нее, няма да стане. казвам си бодро и смело пристъпвам към аптеката. Знам си изпитани лекове- парацетамол и витамин С. Чайове и краката в топла вода. Температурата ме прави да приличам на мекотело. Влача си пипалата и си ги увивам около гърлото. Гърбът ми е потен, краката и ръцете- ледени. Изобщо- супер. Няма да се предам. Изпивам една шепа илачи и тръгвам за работа. По пътя издайнически от носа ми прокапва... Ще се справя. Не си по-упорит от мен. Едно време в кабинета си татко- който беше ото-рино-ларинголог- бе сложил надпис- "Срещу хрема- само носна кърпа!". Вярна на неговата препоръка, съм се подсигурила с цяла ролка тоалетна хартия. Кошчето се пълни, а тя драстично намалява. Дааа, известно е,че трябва да минат три дни и с лекарства или без- грипът отшумява. Всъщност поне три, ако няма усложнения.  Днес е ден първи. Чакат ме още два.