Реших и аз есента да възпея.
Търсих думи,метафори в нея.
Търсих смисъл по-дълбок,по-човешки,
търсих ползи, победи и грешки.
Есента ме погледна засмяна.
-Аз съм лек за душата и рана-
каза и вихрено багри заплиска.
След вятъра някъде там се закиска..
Златни коси разпиля в дефилето.
На всеки плод изпълни сърцето.
Разходи се боса по суха трева.
С мирис на грозде, туршии, дърва
е нейният неповторим парфюм.
Листа окапали чертаят друм.
Облечена в слънце, наметната с дъжд-
красивата есен не идва веднъж.
Но всеки път носи по-нов аромат
и прави вълшебен човешкия свят.
Няма коментари:
Публикуване на коментар