В зората
на демокрацията, в началото на 90-те, в
моето семейство се сдобихме с играта
Монополи. Закърмени и отгледани в
развития социализъм- за нас беше
невероятно интересно да можем да
проявяваме инициатива и да „развиваме
частен бизнес“- пък макар и на игра.
Тогава си пожелахме- да ни се случи
наистина. И- внимавай какво си пожелаваш...
В началото
на 1994 година един колега на съпруга ми
му подхвърли „мухата“да прави кабелна
телевизия в Своге. Обхванати от луд
ентусиазъм и без елементарна идея с
какво точно се захващаме- двамата с него
решихме да се преборим за тази иновативна
за времето си инициатива. Като активен
журналист в печатна медия тогава- знаех
значението на рекламата. И ето ти първата
крачка- напечатах на машина кратък текст
и с него тръгнахме от човек на човек-
във всяка къща и апартамент в града. Ако
някой се заинтересуваше- ние му предлагахме
договор и- взимахме 50 процента предплата
от сумата за включване. Това беше
началният ни капитал. Слагахме всичко
в банката- и не харчехме, защото при
неуспех- трябваше да върнем парите на
хората.
И така-
нашата активност не остана без последствия.
Започнаха анонимни и явни сигнали срещу
нас. Викаха ни в полицията. От радио-точката
звучеше заклеймително слово. А ние-
верни на своята честност- веднага
започнахме да действаме , за да оформим
идеята си първо законово . Трябваше да
бъдат защитени три проекта- програмен,
технически и проекто-бюджет. Търсихме
известни специалисти в съответната
област. Те поискаха суми, които нямаше
откъде да намерим. Тогава „случайно“
научихме,че колегите от Ботевград са
ползвали като специалист журналистка
от техния местен вестник... Така ли?-
казах си, аз да не съм по-тъпа от нея...
Помолих да ми покажат като какво животно
е това „програмната схема“.
Прегледах
я и ако тяхната беше една единица- нашата
стана три... То предавания, то писма за
подкрепа, то инициативи... Въображението
ми си е винаги развинтено , та никак не
ми беше трудно. Извикаха ни в една важна
Комисия- която трябваше да оцени проекта.
Двамата със съпруга ми се явихме и
разказахме за всички наши почти романтични
идеи да правим телевизия в Своге със
собствен телевизионен канал. Специалистите
насреща ни слушаха, задаваха въпроси...
И – за наше учудване почти ни се радваха
на желанието да се занимаваме с кабелна
телевизия. Но- поставиха три условия –
които трябваше да изпълним от петък до
понеделник – за да одобрят проекта. На
първо четене почти неизпълними. Обаче-
когато Господ помага- нищо не може да
спре човека. Измислихме интересни
начини да отговорим на изискванията на
Комисията. Разбира се- одобриха ни.
Получихме между първите в България
лицензи за телевизия ! Вторият проект
– техническия бе изпълнен от една фирма-
с условието да купим от нея техниката
си, а проекто -бюджета стана дело на мъжа
ми. И така- всичко беше чудесно. Вървеше
по план. С една подробност- парите от
абонатите ни стигнаха, колкото да купим
главна станция ,сателитна чиния и кабел
,за да свържем първия абонат. И нещата
приключваха.
Беше 1
август 1994 година. Това бе Денят Х, в който
беше включен въпросният първи абонат. Изтичаха срокове. А ние нямахме идея
откъде да намерим пари, за да продължим.
И ето – в същия този ден у дома пристигна
мъж с куфарче в ръка, водеше със себе си
и едно момиченце. Разбрах, казва, че са
ви одобрили програмен проект. Идвам с
10 000 лева, за да изработите и за мен един.
Това обаче трябва да стане за три часа!
Пътувам от Разград и трябва да се върна
тази вечер.... А такаааа! Тогава тези пари
се равняваха на 10 км кабел. Какво да
правя? Да не забравяме ,че годината е
1994- т.е. разполагам с пишеща машина, не
и с компютър вкъщи. Създаването на
програмен проект е нещо като писне на
дипломна работа. Изисква мислене и
време... Но- отново повтарям- когато Бог
е с теб- всичко е наред! Съгласих се и
след три часа му представих, написана
на машина програмна схема. С парите,
които получих веднага купихме материали
– и така започна ерата на кабелната
телевизия в Своге.
Годините
минаваха. Построихме собствено студио.
Купихме камери и друга техника. Създадохме
истинска местна телевизионна програма.
Беше невероятно изтощаващо и вдъхновяващо!
Благодаря Ти, Господи, за възможността!
Прелицензирахме се още няколко пъти.
Преоборудвахме се... Времето минаваше...
Технологиите се развиваха главоломно,
а нашето малко Своге и селата покрай
него гълтаха невероятно количество
усилия и средства. И така- от гребена
на въодушевлението се сгромолясахме в
първите дни на Световната икономическа
криза – през 2008 година. Дълго се борихме
да не ни глътнат „големите акули“-
докато накрая сами искахме това да се
случи. Този бизнес не е за простосмъртни
,които искат да издържат високо-технологичен
бизнес със заеми.
Така
или иначе- периодът, в който имахме
собствена кабелна телевизия със собствен
местен тв канал беше най-хубавият от
живота ми. Имах възможност да реализирам
лудите си идеи, да сбъдвам мечтите и на
много млади хора, за които централните
медии бяха непостижими. „Монополи“ се
сбъдна за малко в семейството ми и...умря!
Сега сме наемни служители- и аз , и съпруга
ми. Имаме огромен потенциал, който не
можем да реализираме ,защото изпълняваме
нарежданията на други хора. Но- така
изкарваме хляба си честно – и сме
щастливи и днес.Изпитахме на гърба си
глобализацията. Преживяхме я. Сега се
мъчим да преживеем миграцията на децата
ни в чужбина. Но- това е друга тема.
