САКСИЯ

Аз съм цветето на

твоя прозорец.

Светът ми

не е илюзорен.

Виждам всеки миг

от твоя живот.

Изпивам очите ти,

набъбнали в плод,

поглъщам тялото ти,

всеки негов ход,

увяхвам от тъгата ти.

Аз съм цветето,

което поливаш.

Със дъх ме завиваш.

Бършеш праха ми,

листата ми галиш.

Усмивката си палиш

от моята свежест.

Аз съм гордият Феб

на твоята стая.

Аз съм цветето,

създадено за теб,

изпълнено с омая.

Следя те отблизо,

намигвам ти с вейки

и те примамвам с ухание.

Аз съм твоето цвете.

Аз съм твоето признание.

Свободно и щастливо.

Във ежедневието сиво

разпръсквам цветен прах.

Свойта същност осъзнах-

живея си в уюта на

глинена чиния-

но аз съм хаоса и съм реда,

аз съм твойта свобода,

свобода, отгледана в саксия...