КАБЕЛНА МЕЧТА-технологии и Божия помощ

В зората на демокрацията, в началото на 90-те, в моето семейство се сдобихме с играта Монополи. Закърмени и отгледани в развития социализъм- за нас беше невероятно интересно да можем да проявяваме инициатива и да „развиваме частен бизнес“- пък макар и на игра. Тогава си пожелахме- да ни се случи наистина. И- внимавай какво си пожелаваш...

В началото на 1994 година един колега на съпруга ми му подхвърли „мухата“да прави кабелна телевизия в Своге. Обхванати от луд ентусиазъм и без елементарна идея с какво точно се захващаме- двамата с него решихме да се преборим за тази иновативна за времето си инициатива. Като активен журналист в печатна медия тогава- знаех значението на рекламата. И ето ти първата крачка- напечатах на машина кратък текст и с него тръгнахме от човек на човек- във всяка къща и апартамент в града. Ако някой се заинтересуваше- ние му предлагахме договор и- взимахме 50 процента предплата от сумата за включване. Това беше началният ни капитал. Слагахме всичко в банката- и не харчехме, защото при неуспех- трябваше да върнем парите на хората.

И така- нашата активност не остана без последствия. Започнаха анонимни и явни сигнали срещу нас. Викаха ни в полицията. От радио-точката звучеше заклеймително слово. А ние- верни на своята честност- веднага започнахме да действаме , за да оформим идеята си първо законово . Трябваше да бъдат защитени три проекта- програмен, технически и проекто-бюджет. Търсихме известни специалисти в съответната област. Те поискаха суми, които нямаше откъде да намерим. Тогава „случайно“ научихме,че колегите от Ботевград са ползвали като специалист журналистка от техния местен вестник... Така ли?- казах си, аз да не съм по-тъпа от нея... Помолих да ми покажат като какво животно е това „програмната схема“.

Прегледах я и ако тяхната беше една единица- нашата стана три... То предавания, то писма за подкрепа, то инициативи... Въображението ми си е винаги развинтено , та никак не ми беше трудно. Извикаха ни в една важна Комисия- която трябваше да оцени проекта. Двамата със съпруга ми се явихме и разказахме за всички наши почти романтични идеи да правим телевизия в Своге със собствен телевизионен канал. Специалистите насреща ни слушаха, задаваха въпроси... И – за наше учудване почти ни се радваха на желанието да се занимаваме с кабелна телевизия. Но- поставиха три условия – които трябваше да изпълним от петък до понеделник – за да одобрят проекта. На първо четене почти неизпълними. Обаче- когато Господ помага- нищо не може да спре човека. Измислихме интересни начини да отговорим на изискванията на Комисията. Разбира се- одобриха ни. Получихме между първите в България лицензи за телевизия ! Вторият проект – техническия бе изпълнен от една фирма- с условието да купим от нея техниката си, а проекто -бюджета стана дело на мъжа ми. И така- всичко беше чудесно. Вървеше по план. С една подробност- парите от абонатите ни стигнаха, колкото да купим главна станция ,сателитна чиния и кабел ,за да свържем първия абонат. И нещата приключваха.

Беше 1 август 1994 година. Това бе Денят Х, в който беше включен въпросният първи абонат. Изтичаха срокове. А ние нямахме идея откъде да намерим пари, за да продължим. И ето – в същия този ден у дома пристигна мъж с куфарче в ръка, водеше със себе си и едно момиченце. Разбрах, казва, че са ви одобрили програмен проект. Идвам с 10 000 лева, за да изработите и за мен един. Това обаче трябва да стане за три часа! Пътувам от Разград и трябва да се върна тази вечер.... А такаааа! Тогава тези пари се равняваха на 10 км кабел. Какво да правя? Да не забравяме ,че годината е 1994- т.е. разполагам с пишеща машина, не и с компютър вкъщи. Създаването на програмен проект е нещо като писне на дипломна работа. Изисква мислене и време... Но- отново повтарям- когато Бог е с теб- всичко е наред! Съгласих се и след три часа му представих, написана на машина програмна схема. С парите, които получих веднага купихме материали – и така започна ерата на кабелната телевизия в Своге.

Годините минаваха. Построихме собствено студио. Купихме камери и друга техника. Създадохме истинска местна телевизионна програма. Беше невероятно изтощаващо и вдъхновяващо! Благодаря Ти, Господи, за възможността! Прелицензирахме се още няколко пъти. Преоборудвахме се... Времето минаваше... Технологиите се развиваха главоломно, а нашето малко Своге и селата покрай него гълтаха невероятно количество усилия и средства. И така- от гребена на въодушевлението се сгромолясахме в първите дни на Световната икономическа криза – през 2008 година. Дълго се борихме да не ни глътнат „големите акули“- докато накрая сами искахме това да се случи. Този бизнес не е за простосмъртни ,които искат да издържат високо-технологичен бизнес със заеми.

Така или иначе- периодът, в който имахме собствена кабелна телевизия със собствен местен тв канал беше най-хубавият от живота ми. Имах възможност да реализирам лудите си идеи, да сбъдвам мечтите и на много млади хора, за които централните медии бяха непостижими. „Монополи“ се сбъдна за малко в семейството ми и...умря! Сега сме наемни служители- и аз , и съпруга ми. Имаме огромен потенциал, който не можем да реализираме ,защото изпълняваме нарежданията на други хора. Но- така изкарваме хляба си честно – и сме щастливи и днес.Изпитахме на гърба си глобализацията. Преживяхме я. Сега се мъчим да преживеем миграцията на децата ни в чужбина. Но- това е друга тема.