Еротично стихотворение

Денят съблече бялата си риза.
Среднощен бриз снагата му облиза.
Нощта до капка светлината му отпи,
преди дъхът му в пазвата й да заспи.

На сутринта облече цветни панталони
и всеки лъч във утрото подгони.
Със нови сили погледът му свети,
бленува страстни нощни силуети.

Брои минутите до онзи чакан миг,
до своя сетен и самотен  дневен блик,
когато ще усети истинската мощ
от звездопада на обичаната нощ.

СЕМЕЕН СПОР

Такава съм аз- създавам пожари.
За толкова много години
 трябва да си разбрал.
Зад семейните дувари
не зная как си оцелял.
Това съм аз- искря до безкрай.
Докарвам ти ад, не мечтания рай.
Такава съм аз- загарям тенджери, това е.
Не знам идеалната съпруга каква е,
със сигурност едва ли ще бъда аз.
Докарвам ти ужас или може би бяс.
Но за толкова години трябваше да си разбрал-
моят дух е много цветен, не е тих и бял.
Дори когато като двама древни овчари
си подвикваме някъде от хълм на хълм,
помежду ни въздухът ще пари,
ще се гласи да се стовари гръм
и точно тогава планината
ще засвири собствена симфония,
 ще ни приюти и вместо буря,
с теб ще сътворим хармония.
Очите ни ще светнат с огнени пендари
и ще си простим
за всички минали мълчания
и за всички бъдещи пожари!

Огньове в дефилето

Искър във вихрен танц се раздава,

а планината китка дарява,

любовен пламък избухва- ето-

горят огньове във дефилето.

Ръце преплетени, сякаш магия,

замята слънцето тънка шамия,

бързо, игриво се спуска в очите

и във усмивките, и във мечтите.

Литаци, пафти, коси от злато-

съкровище цяло, на слънце богато.

Искри изсипват се в сън непознат-

от песните везан прекрасен свят.

Нашият малък кокетен град

пламти от радост и порив млад-

преливат багри, блестят паети,

горят огньове във дефилето.

Искър своята севда прегръща.

С обич всеки в Своге се връща,

защото тука пълним сърцето

с руйни огньове от дефилето!