Преглъщам, преглъщам и още преглъщам-
тонове болка в съня си обръщам-
толкова много думи неказани,
нощи във безсъние наказани,
празници с празнословие поляни,
заздравели белези и нови рани.
Буцата в гърлото- огромна сълза-
тя била всъщност щитовидна жлеза.
Тя е понесла моите тревоги
и ще ме съди с критерии строги.
Трябва валидол или може би- трева-
със лекарства ще я омилостивя.
Но знам и това не помага дори-
търся спокойствие някой да дари.
Мда-да, спокойствието струва пари...
Само Господ може да ме изцери!
Няма коментари:
Публикуване на коментар