КЪСМЕТ

Върху стените на умората
люлее се пъстра надежда.

Умората върви по хората,
но бързо всичко се нарежда.


Затварям  очи да прогоня яда,
броя ,броя упорито до десет.
Понякога даже обърквам реда,
но краят е винаги хубав и лесен.


Молитва си казвам и ето- после
животът все пак се усмихва за мен.
Късметът ми, крехък и недоносен,
в секунди пораства ,лети окрилен.