Държим високо своите сърца-
като истински горящи факли.
А във ума си- като в ракла,
събираме любящите лица.
Очите ни- като сираци боси,
издирват своите далечни гари,
а радостта- дори тя ни пари
и после много,много мъка носи.
Но любовта е същността извечна,
без нея няма истински живот,
без нея си машина някаква, робот,
а щастието е недостижимо и далечно.
Държим високо своите сърца,
горящи и разпръскващи омая.
Един е начинът да бъдеш в Рая-
като създаваш хиляди слънца!
Няма коментари:
Публикуване на коментар