Казват, че съм остра. Всъщност никого не бода, ако не ме докосне. Себеподобните ми живеят покрай мен. Всички ни мислят за еднакви. Но при всеки полъх на вятъра се втурваме в различни посоки и така изразяваме собственото си мнение. После се оказва ,че то не е собствено- а на вятъра. Скупчваме се и така се пазим или пък си досаждаме. Казват, че ухаем прекрасно. Това ухание лекувало. Този аромат е нашата душа, нашето творчество. Така радваме другите- онези ,които могат да усетят посланието ни. Когато малкото ни общество порасне достатъчно, някой отрязва дървото или го изтръгва с корените. Тогава животът ни се променя. Върху нас се изсипват разни лъскави предмети, които хората наричат играчки и гирлянди. След тях следват най-често бавна смърт или нов живот на различно място. Тези житейски истини ги чухме от други дървета, от нашите братовчеди там. Бавната смърт не била страшна, нито новият живот, защото в последните си дни ние ще доставим радост на малките същества, които наричат "деца". Страхуваме се да не ни докоснат, за да не усетят болезнено убождане.
Аз съм като всички други, мисля си,че мога да управлявам съдбата си, съобразявам се с вятъра, с ръцете на хората, с техните брадви и лопати. Съобразявам се . Ухая.Излъчвам енергия. Давам всичко от себе си. Аз съм малко елхово листо. Наричат ме игличка..не знам защо....
Няма коментари:
Публикуване на коментар