Няма смърт?

Днешният ден е под знака на смъртта. Млади хора си тръгват от този свят,заради болести или защото сами посягат на най-святото – живота. Трагедията е пълна винаги ,когато някой ни напуска. А щом това е и млад човек- нещастието е още по-голямо. Но дали просто така си отиваме, изчезваме, разлагаме се в пръстта? Не, християнството твърди,че човешката душа е безсмъртна. Учените в наше време доказаха,че тялото не е просто сбор от органи, а съвършен механизъм, който излъчва енергия. А тази енергия не изчезва с края на физическото тяло. Аз знам,че човешките същества продължават своя живот във формата на друга субстанция, която не е видима за нас, но е реална- като електричеството, телевизионните вълни или тези на телефона.Стотици необясними за прагматичните материалисти явления ни заобикалят постоянно. Обяснението е само едно- Божията сила и промисъл са навсякъде, те са основополагащи за живота и смъртта.

Като свое най-висше творение Господ е вложил в човека огромни възможности, дарил го е с много таланти и му е дал способността да избира между доброто и злото. Свободният избор е най-тежкото изпитание за нас, хората. Ние постоянно се изкушаваме от съблазните на съвременния свят. А те са толкова много!Къде ще отиде душата ни след края на физическото съществуване зависи от избора ни днес- дали вървим по Божиите закони или ги нарушаваме. Лесно е да се каже,но толкова трудно да се изпълни. Земното ни съществуване е огромно изпитание за нас,човеците. Добрите качества, които са заложени в нашите характери,често се изкривяват и дори умишлено ги подтискаме,за да бъдем по- приспособими към жестоките закони на действителността. Дали обаче така си помагаме? Да, ще кажат онези,за които материалните блага са цел и всъщност не вярват в Бога. Не, ще отвърнат другите,за които душевният мир е по-важен от благосъстоянието. И ето- идва часът на смъртта. Ужас- ще извикат невярващите, човекът си отиде. „Бог да го прости“ си казват останалите, защото прошката на земните грехове е гаранция за спокойствието на душата.

Няма идеални хора, всички грешим. Важно е,когато осъзнаем греховете си,да се покаем и да не ги повтаряме. Важно е делата ни в земния път да са такива спрямо другите, каквито ние бихме очаквали към себе си.. Важно е да напътстваме близките си и децата си в Божието слово. Това е една от гаранциите те да не посягат на живота сами.Важно е да бъдем търпеливи и всеотдайни, милосърдни и щедри.Така ще разберем,че краят на физическото тяло е начало на друго съществуване, а смърт няма!

На Кръстова гора отново стана чудо!

Вероятно много хора са ходили на Кръстова гора, най-вълшебното място в България, най-святото. Божието присъствие е осезаемо. А вярата на толкова много хора се обединява в обща молитва, която като че ли се концентрира и излита в небитието, огромна,велика,почти материална.

В този петък срещу събота бях на нощната литургия. Много пъти съм идвала и съм присъствала на петъчните служби. Сега обаче беше по-различно. В 23 часа започна утриннята. Небето беше тъмно,почти без звезди. В 24 часа свещениците запяха литургийните песнопения. Изведнъж точно над кръста на хълма светна ярка звезда. Целият небосвод се покри с прекрасни звездни очертания. Малко след това точно до кръста, от лявата страна се появи видение. Както бяха налягали, хората се надигнаха и се вгледаха в необичайнот явление. То имаше формата на кръст. Любопитното е,че много от миряните го видяха,но не всички.Всъщност  забелязахме кръста  по различен начин. За мен това бяха светещи точки в такава форма, за някои от приятелите ми той бе осветен като с неонова светлина или плътно очертан. Не можехме да повярваме.До края на литургията приказното светещо видение не изчезна. Благодаря на Бога,че съм била една от избраните да станат свидетели на това чудо. 

На следващия ден дълго коментирахме видяното. Дано това да е знамение на Божия милост за вярващите. Дано Господ изпълни молитвите ни и дари мир, разбирателство и благоденствие за българите и за всички хора по света!

Започвам лечение днес,децата ми го заслужават

Вече си мислех,че вдъхновението ме е напуснало. Но все пак- благодаря на Бога- върна се. Та какво ме вълнува. Ужасиите в живота ни станаха толкова много,че се случва най-неприятното- на никого не правят впечатление, започват да стават ежедневие. Деца убиват деца за пари и марихуана, оргии с малолетни/кандидатки за мис Врна на 14-15 години/, ниски цели ,лошо образование и никакво възпитание, отрицателен родителски пример ,липса на любов и внимание... И още- катастрофи, дуели, смърт,смърт...толкова нелепа, колкото и поводът тя да се случи. Всичко това е не някакъв тъп филм на ужасите, истина е. Чувам от голямата си дъщеря- "не искам да имам деца, страхувам се как ще ги опазя в този хаос". А това е една от мечтата ми - да стана горда баба на глезено внуче. Замислих се- права е, но не искам да ме лишава от мечтата ми. До споменатите катаклизми в живота ни се стига по пътя на неверието и  войнстващият атеизъм. Няма добри цели, няма истински ценности, липсва християнският морал. Не че като чете това някой ще стане по-морален. Нямам илюзии,че е възможно да променя някого, може би само себе си. Целта ми е да споделя, пък ако някой мисли като мен- супер! Ще станем двама, трима, триста...колкото -толкова. Но ако повече хора спрат за момент в забързания си делник и поразсъждават върху това какво вълнува децата ни, какви са приоритетите им, каква е средата им,може би ще спасим един човешки живот. Дори само един спасен си заслужава размислите и страстите по тази тема.

Казват- обществото е болно. Но какво е обществото- аз, ти, съседът, приятелите, всички ние. Болни са нашите взаимоотношения, болни са нашите мисли. От тази болест се заразяват малките, доразвиват я и тя става уродлив тумор, който ги убива.Какво е лечението? Вярата в Бога, връщането към изконните християнски ценности, походът към чистото,детското във всеки от нас. То живее там някъде,под маската от грижи.Лечението започва сега от мен, от теб, от всеки човек.

Живот като на кино

Мъж стреля по 11-годишно дете, защото вдига шум пред блока. Как да коментирам този факт от ежедневието ни. Просто на никого не му прави впечатление вече. И какво още? Меле в Костенец, запалил се влак при Курило. Супер! Иди, че мисли позитивно. Животът ни се превърна в постоянен екшън и ние, като примерни екранни екшън герои се опитваме да прескочим всяко препятствие, да излезем невредими от горящите си коли и от горящия обществен транспорт, за да се втурнем в мелето от грижи, неплатени сметки и злобни интриги. Да, ние сме българските граждани, геройски живеещи в Република България! Наскоро определиха екзистенц минимума , с който трява да живее едно семейство. Повечето от нас се справят с една четвърт от този минимум. Как? Това е магията на нашия живот. Даже ние самите не знаем как точно. И така филмът става екшън-фантастика.Ако към това се прибавят още социални проблеми ,обобщени като здравеопазване и образование- тогава „живот-като на кино“- ще завърши трагично. Обаче ние,героите на това сюрреалистично произведение, веднъж на четири години можем сами да режисираме и сами дори да измисляме донякъде сюжета. Тогава свободата на въображението ни просто секва. И ние- правим какво- четем старите страници и си моделираме познати сцени с еднотипни главни герои, които да ни управляват. Най-интересното е,че от много години чакаме режисьор и сценарист,които „да ни оправят“. Появяват се желаещи, ние,актьорите, им се радваме и после разбираме,че продуцентът е един и същ. А знаете- който плаща,той поръчва музиката, в случая драматичните развития на милиони човешки съдби. Така е,драги ми екшън-съмишленици и приятели- не знам какъв е изводът от този в последна сметка гротесктен сценарий. Аз лично изгубих надежда,че нещо може да се промени и да се получи лека- незлоблива комедия или дори любовен роман. Навличам си костюма на супер-герой и се мятам на метлата. Чакат ме героични подвизи в кухнята.