Мъж стреля по 11-годишно дете, защото вдига шум пред блока. Как да коментирам този факт от ежедневието ни. Просто на никого не му прави впечатление вече. И какво още? Меле в Костенец, запалил се влак при Курило. Супер! Иди, че мисли позитивно. Животът ни се превърна в постоянен екшън и ние, като примерни екранни екшън герои се опитваме да прескочим всяко препятствие, да излезем невредими от горящите си коли и от горящия обществен транспорт, за да се втурнем в мелето от грижи, неплатени сметки и злобни интриги. Да, ние сме българските граждани, геройски живеещи в Република България! Наскоро определиха екзистенц минимума , с който трява да живее едно семейство. Повечето от нас се справят с една четвърт от този минимум. Как? Това е магията на нашия живот. Даже ние самите не знаем как точно. И така филмът става екшън-фантастика.Ако към това се прибавят още социални проблеми ,обобщени като здравеопазване и образование- тогава „живот-като на кино“- ще завърши трагично. Обаче ние,героите на това сюрреалистично произведение, веднъж на четири години можем сами да режисираме и сами дори да измисляме донякъде сюжета. Тогава свободата на въображението ни просто секва. И ние- правим какво- четем старите страници и си моделираме познати сцени с еднотипни главни герои, които да ни управляват. Най-интересното е,че от много години чакаме режисьор и сценарист,които „да ни оправят“. Появяват се желаещи, ние,актьорите, им се радваме и после разбираме,че продуцентът е един и същ. А знаете- който плаща,той поръчва музиката, в случая драматичните развития на милиони човешки съдби. Така е,драги ми екшън-съмишленици и приятели- не знам какъв е изводът от този в последна сметка гротесктен сценарий. Аз лично изгубих надежда,че нещо може да се промени и да се получи лека- незлоблива комедия или дори любовен роман. Навличам си костюма на супер-герой и се мятам на метлата. Чакат ме героични подвизи в кухнята.
Няма коментари:
Публикуване на коментар