Вече си мислех,че вдъхновението ме е напуснало. Но все пак- благодаря на Бога- върна се. Та какво ме вълнува. Ужасиите в живота ни станаха толкова много,че се случва най-неприятното- на никого не правят впечатление, започват да стават ежедневие. Деца убиват деца за пари и марихуана, оргии с малолетни/кандидатки за мис Врна на 14-15 години/, ниски цели ,лошо образование и никакво възпитание, отрицателен родителски пример ,липса на любов и внимание... И още- катастрофи, дуели, смърт,смърт...толкова нелепа, колкото и поводът тя да се случи. Всичко това е не някакъв тъп филм на ужасите, истина е. Чувам от голямата си дъщеря- "не искам да имам деца, страхувам се как ще ги опазя в този хаос". А това е една от мечтата ми - да стана горда баба на глезено внуче. Замислих се- права е, но не искам да ме лишава от мечтата ми. До споменатите катаклизми в живота ни се стига по пътя на неверието и войнстващият атеизъм. Няма добри цели, няма истински ценности, липсва християнският морал. Не че като чете това някой ще стане по-морален. Нямам илюзии,че е възможно да променя някого, може би само себе си. Целта ми е да споделя, пък ако някой мисли като мен- супер! Ще станем двама, трима, триста...колкото -толкова. Но ако повече хора спрат за момент в забързания си делник и поразсъждават върху това какво вълнува децата ни, какви са приоритетите им, каква е средата им,може би ще спасим един човешки живот. Дори само един спасен си заслужава размислите и страстите по тази тема.
Казват- обществото е болно. Но какво е обществото- аз, ти, съседът, приятелите, всички ние. Болни са нашите взаимоотношения, болни са нашите мисли. От тази болест се заразяват малките, доразвиват я и тя става уродлив тумор, който ги убива.Какво е лечението? Вярата в Бога, връщането към изконните християнски ценности, походът към чистото,детското във всеки от нас. То живее там някъде,под маската от грижи.Лечението започва сега от мен, от теб, от всеки човек.
Мила,Люси!Твоите мисли се оказаха и мои мисли, но изказани гласно. Може би се страхуваме да коментираме ужасиите, които стават около нас, с надеждата да не предизвикваме злото. Всеки си казва: Това не ме засяга, това не се отнася до мен! Или пък: Пази Боже!, уповавайки се на Всевишния.
ОтговорИзтриванеЧе трябва да се лекуваме, е ясно. Но това ще е един дълъг и мъчителен процес. Докато, ако не всички, то поне по-голямата част от хората, осъзнаят необходимостта от това.
Но да не губим вяра, че това някой ден ще стане. Както казват хората: И на нашата улица ще изгрее слънце! Дано!
Благодаря за изразеното отношение и за съпричастността. Истина е- човек най-трудно осъзнава собствената си отговорност и възможността да променим себе си- за да стане по-добър света.
ОтговорИзтриванеОше веднъж- благодаря!