Днешният ден е под знака на смъртта. Млади хора си тръгват от този свят,заради болести или защото сами посягат на най-святото – живота. Трагедията е пълна винаги ,когато някой ни напуска. А щом това е и млад човек- нещастието е още по-голямо. Но дали просто така си отиваме, изчезваме, разлагаме се в пръстта? Не, християнството твърди,че човешката душа е безсмъртна. Учените в наше време доказаха,че тялото не е просто сбор от органи, а съвършен механизъм, който излъчва енергия. А тази енергия не изчезва с края на физическото тяло. Аз знам,че човешките същества продължават своя живот във формата на друга субстанция, която не е видима за нас, но е реална- като електричеството, телевизионните вълни или тези на телефона.Стотици необясними за прагматичните материалисти явления ни заобикалят постоянно. Обяснението е само едно- Божията сила и промисъл са навсякъде, те са основополагащи за живота и смъртта.
Като свое най-висше творение Господ е вложил в човека огромни възможности, дарил го е с много таланти и му е дал способността да избира между доброто и злото. Свободният избор е най-тежкото изпитание за нас, хората. Ние постоянно се изкушаваме от съблазните на съвременния свят. А те са толкова много!Къде ще отиде душата ни след края на физическото съществуване зависи от избора ни днес- дали вървим по Божиите закони или ги нарушаваме. Лесно е да се каже,но толкова трудно да се изпълни. Земното ни съществуване е огромно изпитание за нас,човеците. Добрите качества, които са заложени в нашите характери,често се изкривяват и дори умишлено ги подтискаме,за да бъдем по- приспособими към жестоките закони на действителността. Дали обаче така си помагаме? Да, ще кажат онези,за които материалните блага са цел и всъщност не вярват в Бога. Не, ще отвърнат другите,за които душевният мир е по-важен от благосъстоянието. И ето- идва часът на смъртта. Ужас- ще извикат невярващите, човекът си отиде. „Бог да го прости“ си казват останалите, защото прошката на земните грехове е гаранция за спокойствието на душата.
Няма идеални хора, всички грешим. Важно е,когато осъзнаем греховете си,да се покаем и да не ги повтаряме. Важно е делата ни в земния път да са такива спрямо другите, каквито ние бихме очаквали към себе си.. Важно е да напътстваме близките си и децата си в Божието слово. Това е една от гаранциите те да не посягат на живота сами.Важно е да бъдем търпеливи и всеотдайни, милосърдни и щедри.Така ще разберем,че краят на физическото тяло е начало на друго съществуване, а смърт няма!
Няма коментари:
Публикуване на коментар