Днес България празнува своята независимост. От утре независимостта, като състояние на духа, ще бъде забравено за един месец- защото ще бъдем принудени да се потопим в морето от зависимости,наречено „политика“. Като избирател и участник в изборите, без да се смятам за политик, мисля,че те наистина трябва да бъдат благородно състезание- борба на идеи , на организационни и лични качества. Но не се заблуждавам. Не е така. „България над всичко!“- ми иде да извикам, като един съвременен Боримечка, застанала на връх Грохотен. Отсреща ще ми отговори ехото, но неговият отговор ще е изкривен. Все пак - вярвам в добрите намерения на участниците в изборния маратон. Моите са благородни и дори наивни. Дали президенти или кметове и общински съветници- всички имат възможност да обещават и да доказват уменията си в диалога с избирателя. Централната избирателна комисия изисква на предизборните материали да има напис-“Купуването и продаването на гласове е незаконно!“ Задължително! Та нима не се подразбира този факт? Толкова ли е разпространено явлението, та на всеки трябва да му се напомня,че е личност с достойнство и гласът му не струва .....лева.Мнението на всеки човек е безценно. Нещо повече мнението за политиката е важно,защото може да се изрази веднъж на 4 години с акта на личен вот.
Едно само ме плаши. Живея в малък град, в който всички се познаваме. Сега политиката ще ни прати в различни полюси. За да се видим -може да се наложи да слагаме специални очила. Дано стъклата са реалистични и не изкривяват образа на опонента! Дано не изкривят и възприятията ни до там,че после като се срещнем, да не можем да се познаем.За себе си- гарантирам. Не се взимам насериозно, уважавам възгледите на всеки и бих адмирирала упоритите и умните в тази „игра“.Но забелязвам,че има хора, които спряха да ме поздравяват по политически причини. Няма да коментирам възпитанието и ценностите им. Ще приема отношението с усмивка. Все пак- изборите са само един месец. След това- колкото и да се правим на по-важни отколкото сме- никого няма да впечатлим. Можем само да станем смешни.
Независимостта- възможна ли е във философски смисъл? Веднага се връщам към любимата ми сентенция на моя прародител „шопа“- „Нема начин да нема начин!“
Няма коментари:
Публикуване на коментар