Кой е
най-успокоителният аромат? Това е
особения дъх на родния дом. Откъдето и
да се прибираш,щом те лъхне аромата на
домашен уют- ти вече се чувстваш друг
човек. Днес така имах нужда да се
почувствам спокойна и защитена.
Намираме
се в предизборна обстановка.
Неправителствените организации
организираха диспут между кандидатите
за кмет на община Своге. Всичко мина
добре, позитивно и интересно. Но бе
свързано с доста предварителна подготовка.
Пък и общото предизборно напрежение
нямаше как да не се усети. Все пак- всички,
които уважиха форума, бяха подготвени
и положително настроени за бъдещето на
общината. Прибирам се и -разбира се съм
на компютъра, за да събирам информация.
Трагедията в Катуница ме хвърля в ужас-
какво би се случило, ако се запали
етнически конфликт. Вчера във фейсбук
написах статус, в който изразявам
надежда, че хората ще проявят разум-
защото протестите ни не трябва да са
към този или онзи етнос- а към безхаберието
на държавата, която толерира престъпници
с много пари да вършат безчинства. Според
Евгений Дайнов- събитията от последните
дни са исторически прелом за България,
нещо като нападението над парламента.
Възможно е,защото виждам зараждащото
се гражданско недоволство. На всички
вече им омръзна някакви лумпени да ни
водят за носа и да ни пробутват полуистини
или откровени лъжи за живота, който
живеем. А ние- болни от апатия- да се
правим,че им вярваме. В този смисъл и
борбата на неправителствените организации
в Своге да събудят гражданското чувство
на „електората“ е крачка към едно ново
съзнание. Конфликтът в Катуница е
социален и политически, той е плод на
т.нар. преход. За да не се случват такива
ексцесии, трябва да внимаваме как и кой
политик ни управлява.
В този
ред на мисли,заредена от патоса на хиляди
хора в нета по повод последните събития,ще
трябва да затворя компютъра и да се
отправя към топлия аромат на дома. „Моят
дом е моята крепост“- в чисто духовен
смисъл- така е. Ще осмислям злободневието
и ще се опитам да му придам по-различен
философски смисъл.Как да направя така,че
да помогна на себе си, но и на другите?
Ние,хората, сме социални животни. Зависими
сме едни от други. А Господ ни е дал и
тази организация на живот, която се
нарича държава. Тя има обществен договор
с всеки гражданин да го защитава, да му
осигури свобода на съществуване, свободно
слово, достоен живот. В замяна ние плащаме
данъците си и спазваме законите. Когато
държавата не спази обществения договор,
какво трябва да се случи?
Няма коментари:
Публикуване на коментар