Билетите в първи вагон или съвременна приказка в гротесктен вариант

Имало едно време един чиновник в БДЖ. Той си седял пред компютъра, сърфирал си насам-натам, погледнал изведнъж в тавана и...го осенила велика мисъл. Пътниците от необслужваните гари да си купуват билети от специално назначени касиери. Те трябва да седят в първи вагон. Всичко би било прекрасно ,ако нашият герой поне веднъж се бе возил като обикновен пътник в някой влак. Но не би. Великата му идея е въведена и ето какъв е резултатът.

Да въведем друг хипотетичен герой.Той се качва от спирка Луково в Искърското дефиле. Тя е необслужвана. Човекът едва смогва да се метне във втория от двата пътуващи вагона. Със зъби и нокти се добира до вътрешността на возилото. Сега -проблем- няма билет. И следващ проблем- трябва да си пробие път до касиерката в началото на влака. Да кажем,че той е един упорит човек и съвестен гражданин. Домогва се някак си до заветната служителка. Тя не знае колко точно той трябва да плати за пътуването си до столицата. Започва четене и пресмятане. Отзад се трупа опашка. Изнервени и изстрадали пътници се надяват освен да си купят билетчето и евентуално някъде да седнат. Но се сещате,че тази мечта е просто неосъществима.

А сега- конкретен случай. Вчера във влака ,който трябва да е в Своге в 11.10, но пристигна с обичайното си закъснение от 15-20 минути, имаше комисия от БДЖ. Тя трябваше да прецени дали влакът е достатъчно пълен, защото трябвало да бъде спрян. Това е превозното средство за много хора, които работят втора смяна в София и за учениците. Но кой ти преценява това. Всички пътници бяха ,меко казано ,недоволни от последното абсурдно нововъведение на железниците ,свързано с плащането на билет. Нещо повече, самата кондукторка се възмущаваше и разказа следните случаи. "Имах пътник,  който идва от болница.Показа си епикризата. Той не можеше да стигне до първи вагон, аз се принудих да му купя билет. И още- възрастна жена с два големи сака- няма как да премине разстоянието през претъпкания влак с багажа си. Пазих й саковете,докато тя се бореше с препятствията,за да стане редовен пътник."

Много от пътниците обаче упорито не желаят да стават заложници на нечии "велики идеи" и просто не искат да си платят. 

Такива ми ти работи в държавните железници. Ще бъде добре, ако онези, които измислят правилата, се подложат поне веднъж на тях. После пак ще си говорим.

Дали си научаваме уроците...

Днес проповедта в църквата беше за уроците. Господ ни изпраща изпитания и трудности, нещастия и болести, за да научим някакъв урок. За съжаление доста изстрадалият човек обикновено не оценява поуките на живота. В повечето случаи и аз, а и останалите хора , с които контактувам,сме склонни да се оплакваме, да се самосъжаляваме, да търсим причините за нещастията другаде. Правилното е да погледнем първо в себе си. Напоследък се опитвам да приема тази гледна точка и е изумително колко истини си припомням, колко трудности мога тепърва да преодолея по-лесно.Научих, че няма по- важен ангажимент от този към семейството, няма по- голям приоритет от това да даваш всичко от себе си с любов, пък каквото ще да става. Не че това не са азбучни истини. Просто често ги подминаваме. Научих и нищо и никого да не отминавам с пренебрежение. Всичко има нужда от внимание и одушевения , и неодушевения свят.

Започнах наскоро работа като учителка. Всъщност се върнах към първта си професия отпреди 25 години.Не знам успявам ли аз да науча на нещо малките, но те ме обучават всеки ден. На какво- първо на търпение- защото те са буйни и нетърпеливи, на мъдрост- защото душиците им са чисти и в тях възникват много въпроси, на обич- защото те са спонтанни и искрени -и очакват това от възрастните хора. Учат ме на отговорност- пред себе си и пред тях.

Уроците- цял живот ги приемаме по един или друг начин. Накрая Господ ще ни напише оценката,а тя няма да има общо с благата дето сме натрупали, с колите които сме карали, не. Тя ще е оценка на духовния ни свят. Но кой ли мисли за него сега...

Защо извънземните не кацат в София...

Понякога ми се иска да съм като онези човечета, дето ги слагат върху указателните табели- без лице, изцяло в черно- просто символи без своя идентичност. Иска ми се да гледам отвисоко пъстрия живот на хората и никой да не ме забелязва. А ако някой ме погледне- за него да е ясно- това е табела за... В реалния живот всеки е различен и това всъщност е най-хубавото. Само дето е доста уморително.

Днес чета една любопитна новина, че извънземни прелетели над София. А този, дето беше публикувал статията ,питаше- а защо не кацат... Изключвам всички съмнения,които този факт може да породи и приемам, че наистина чуждоземци ни наблюдават отблизо. Защо не кацат- ами за какво и е на една супер развита цивилизация да посещава някакви същества, които са агресивни дори към най-близките си роднини... За какво да говори с някакви,чиито деца се нападат с повод и без, и дори стигат до убийство... За какво да контактува с хора,които са забравили да обичат и да си прощават... Добрият тон и обноски са белег на висока култура- къде ги срещаме- дали в медиите, дали по улиците...

Да, но това не е сто процента валидно за всички хора. Ние сме еднакви, но и всъщност много различни.  Ако дръзнат да рискуват, звездните гости ще могат да се насладят на нашето изкуство- музика, танци, поезия, драматургия, литература. Ще имат възможност да се поклонят пред безименните герои на доброта, които знам че живеят във всяко селце и град, но те са скрити от шумните изяви и просто раздават сърцето си. Имам пред вид, например, организаторите на благотворителни акции или дори онези мили същества, които се притичват в помощ на съсед или приятел. Има много добро на този свят, но то не се афишира, не крещи, не развява лозунги. То се крие в усмивката на учителя, в мисълта на способния лекар и на още безброй места...

Да,уважаеми, извънземни- ние сме примитивни и злобни, но сме и хуманни и талантливи. Можете да кацнете. Е, вземете предпазни мерки за всеки случай...

А аз не съм на табела, истинска съм и различна. Това все пак е хубаво. А и знам как мога да наблюдавам живота от стената...във фейсбук.

Цената на яйцата и българската ДЕПРЕСИЯ

Чудо невиждано- цената на яйцата расте главоломно! Причината била,че са продукт на депресирани кокошки. А те са такива ,защото са гледани от депресирани собственици, следствието- депресирани купувачи. Настанала е българската ДЕПРЕСИЯ.

Какво ще се случи оттук нататък? Само депресираните гадателки могат да кажат, но със сигурност няма да е позитивно за празничната Великденска трапеза. Всяка година боядисвам по 60 яйца. През тази явно няма да мога да си го позволя. Това ще се отрази депресивно върху близките и познатите, които поздравявах досега с пъстро яйце и козунак. Леле! Вековният спор за първичността на кокошката и нейния продукт е допълнен със съвременния фрагмент за емоционалното състояние на горките птици. Мда, няма значение дали хората са депресирани, важно е кокошките да не бъдат. Да живеят ко-ко-ко-кошките и да пребъдват глупавите правила,измислени от депресирани мозъци!