Днес проповедта
в църквата беше за уроците. Господ ни
изпраща изпитания и трудности, нещастия
и болести, за да научим някакъв урок. За
съжаление доста изстрадалият човек
обикновено не оценява поуките на живота.
В повечето случаи и аз, а и останалите
хора , с които контактувам,сме склонни
да се оплакваме, да се самосъжаляваме,
да търсим причините за нещастията
другаде. Правилното е да погледнем първо
в себе си. Напоследък се опитвам да
приема тази гледна точка и е изумително
колко истини си припомням, колко трудности
мога тепърва да преодолея по-лесно.Научих,
че няма по- важен ангажимент от този към
семейството, няма по- голям приоритет
от това да даваш всичко от себе си с
любов, пък каквото ще да става. Не че
това не са азбучни истини. Просто често
ги подминаваме. Научих и нищо и никого
да не отминавам с пренебрежение. Всичко
има нужда от внимание и одушевения , и
неодушевения свят.
Започнах наскоро
работа като учителка. Всъщност се върнах
към първта си професия отпреди 25
години.Не знам успявам ли аз да науча
на нещо малките, но те ме обучават всеки
ден. На какво- първо на търпение- защото
те са буйни и нетърпеливи, на мъдрост-
защото душиците им са чисти и в тях
възникват много въпроси, на обич- защото
те са спонтанни и искрени -и очакват
това от възрастните хора. Учат ме на
отговорност- пред себе си и пред тях.
Уроците- цял
живот ги приемаме по един или друг начин.
Накрая Господ ще ни напише оценката,а
тя няма да има общо с благата дето сме
натрупали, с колите които сме карали, не.
Тя ще е оценка на духовния ни свят. Но
кой ли мисли за него сега...
Няма коментари:
Публикуване на коментар