Билетите в първи вагон или съвременна приказка в гротесктен вариант

Имало едно време един чиновник в БДЖ. Той си седял пред компютъра, сърфирал си насам-натам, погледнал изведнъж в тавана и...го осенила велика мисъл. Пътниците от необслужваните гари да си купуват билети от специално назначени касиери. Те трябва да седят в първи вагон. Всичко би било прекрасно ,ако нашият герой поне веднъж се бе возил като обикновен пътник в някой влак. Но не би. Великата му идея е въведена и ето какъв е резултатът.

Да въведем друг хипотетичен герой.Той се качва от спирка Луково в Искърското дефиле. Тя е необслужвана. Човекът едва смогва да се метне във втория от двата пътуващи вагона. Със зъби и нокти се добира до вътрешността на возилото. Сега -проблем- няма билет. И следващ проблем- трябва да си пробие път до касиерката в началото на влака. Да кажем,че той е един упорит човек и съвестен гражданин. Домогва се някак си до заветната служителка. Тя не знае колко точно той трябва да плати за пътуването си до столицата. Започва четене и пресмятане. Отзад се трупа опашка. Изнервени и изстрадали пътници се надяват освен да си купят билетчето и евентуално някъде да седнат. Но се сещате,че тази мечта е просто неосъществима.

А сега- конкретен случай. Вчера във влака ,който трябва да е в Своге в 11.10, но пристигна с обичайното си закъснение от 15-20 минути, имаше комисия от БДЖ. Тя трябваше да прецени дали влакът е достатъчно пълен, защото трябвало да бъде спрян. Това е превозното средство за много хора, които работят втора смяна в София и за учениците. Но кой ти преценява това. Всички пътници бяха ,меко казано ,недоволни от последното абсурдно нововъведение на железниците ,свързано с плащането на билет. Нещо повече, самата кондукторка се възмущаваше и разказа следните случаи. "Имах пътник,  който идва от болница.Показа си епикризата. Той не можеше да стигне до първи вагон, аз се принудих да му купя билет. И още- възрастна жена с два големи сака- няма как да премине разстоянието през претъпкания влак с багажа си. Пазих й саковете,докато тя се бореше с препятствията,за да стане редовен пътник."

Много от пътниците обаче упорито не желаят да стават заложници на нечии "велики идеи" и просто не искат да си платят. 

Такива ми ти работи в държавните железници. Ще бъде добре, ако онези, които измислят правилата, се подложат поне веднъж на тях. После пак ще си говорим.