Сладоледено прозрение

Пластмасовата кутия отпускаше съвсем плавно и бавно ледената си душа. Замръзналото й сърце се стопяваше късче по късче, за да стопли моето. Опитвах се да приложа сладоледена терапия на изнервеното си съзнание. И всъщност- терапията помагаше. Борбата с почти каменната крепост в кутията ме настървяваше все повече. Издълбах си местенце и му изсипах конфитюр. Мммм, проблеми ли, няма проблеми. Преливах от сладникаво удоволствие. Забравих защо изобщо бях ядосана, притеснена и дори омерзена. Има ли значение? Потъвах в млечно-бляскавата субстанция и вярвах,че животът е хубав. Тогава изведнъж ме осени вдъхновение. Разбрах за пореден път кое има смисъл. Да, наистина сладоледът помагаше. Чудех се , когато гледам по телевизията депресирани домакини, които се справят с живота ,като погълват огромни количества от този десерт. Обаче са били прави. Добре съм. Вече съм добре. Значение има само онова, което наистина ни доставя наслада, прави ни щастливи, носи ни удовлетворение. Това са важните неща,независимо дали са храна, работа, любов, мили хора, приятели, хоби. Само те имат значение. Всичко друго е пластмасова кутия.

Една лъжичка сладолед?

Басня за подходящия момент

  Ще опиша седенето върху таралеж. Няма да се сетите за какво става дума сигурно, но  ми се случва. Таралежът е стар, бодлите са остри  и твърди, на това отгоре животинката е енергична и се мести- играе ту по един, ту по друг мой нерв. Хубавото е,че ме държи в кондиция.Когато имате някакъв дразнител и той е постоянен, често забравяте другите. Така се случва  и с мен. Всички останали проблеми са изместени до момента, в който не е необходимо да търпя таралежовия терор. Търся светлина и оптимизъм. Ще ги открия по два начина- или като свикна с болката, или като я игнорирам.За сега се опитвам да я притъпя с писане на странни статии и стихове в блога. Евфемизмите понякога помагат. Те са начин да провокираш читателя да открие себе си в някой твой проблем, който иначе всъщност не го засяга. Не случайно от векове басните са популярен жанр. Харесват ги децата, защото ги приемат буквално, четат ги възрастните- за да се усмихнат на човешките пороци. В моя случай ще бъде басня за един от най-популярните в жанра герои- таралежа. 

   Та каква е всъщност случката- Лъвът решил да сложи като постеля за един от своите домашни любимци- да речем котарака- друг домашен любимец- таралеж.  Двамата заживели заедно в неукротима симбиоза. Котаракът се опитвал да се предпази с гъстата си козина, даже мъркал за заблуда, но бодлите на тарльото били яки и здрави.  Изранили се лапичките, потекла кръв дори от коремчето му, издраскан бил пухкавия гръб, но котаракът търпял. Един ден лъвът решил да провери какъв е резултата от неговия експеримент. Погледнал и що да види- на таралежа- който всъщност бил женски- му се родили котенца. Знам,че биологически не е възможно, но в басните- е. Така че разхождали се котенцата около таралежката , а в другия край на стаята доволно мъркал татко котарак. Загладил косъм, завъртял мустак и помен нямало от раните му. Той бил доволен,че хванал таралежката неподготвена веднъж и неговото убождане –макар и еднократно, имало този потресаващ резултат.Всички проблеми били решени, а отсега до края на дните й таралежката щяла да си ближе раните.

 Поука- винаги е важно да намериш подходящия момент!

Ужасно стихотворение

Душата ми объркана се лута,
затворена във рамка на стената.
Светът пред нея бавничко се срутва,
а някой там троши огледалата.

Стъклото в рамката изглежда се пропуква,
навън се сипят изкривени стъкълца.
Прашинка някаква смутена се промъква
и търси някъде загубени слънца.

Душата ми във рамката немее.
Мираж е бил светът, във който вярва.
Душата ми на път да ослепее,
не иска, но със болка помъдрява.

А рамката, самотна на стената,
огражда някакъв съвсем измислен мир.
Измъква се от нея и душата ми
открива в нищото победния си пир.