ПЪТ

Потупах по рамото своя си път,

полата му хванах и го последвах.

След мен вероятно и други вървят

и всички късмета преследваме.

Потупах по рамото своя си път.

Усещам във мен да пулсира далечното.

Камбани на щастие вече звънят

и предвещават триумфа на вечното.

А вечното всъщност наричам любов.

Без нея  дори и скалите болят.

Поставям на времето златен обков

и хващам полата на своя си път.

ЛИСТО

      Променям се. Станах жълта с червени нюанси.Полюшвам се. Край мен е все по-самотно. Падат, падат, отлитат и се изгубват себеподобните ми. Изпитвам ужас от всеки полъх на вятъра. Ще отнесе и мен. Същевременно го чакам и се вълнувам от безумната му прегръдка. Усмихвам се, усмихвам се и попивам студеното слънце. Отразявам лъчите му и приличам на него. А когато завали...Бисерните отблясъци ме правят още по-омайна. Изсъхвам. Изсъхвам...Вече съм кафява.. Скоро ще поема по пътя на листата край мен.
      Ето го. Вятърът ме прегръща. Толкова е нежен, откъсва ме. Високо, високо в небето танцувам с него. Не ме изпускай! Късно е.
    Сега съм сред всички останали, а върху мен калните обувки на времето ме сливат със земята.

Песен за мен

Равносметка след рождения ми ден

Полетяха назад минутите

и ме изтръгнаха от днешното.

Взирам се в моя несрутен

още живот и кое е смешното?

Може би,че почти половината

на едно столетие дочаках,

а душата е млада,несрината,

и пътува на миражите с влака.

Може би,че любов и търпение

са ми станали втора природа.

Стискам палци от притеснение,

и държа съдбоносна колода...

Може би,че не съм разумната

майка и много неща не ги мога.

Възмущавам се от безумия

и за всичко разчитам на Бога.

Може би- а дали е смешното

или тъжното това, дето мисля?

Прости,Боже, на тая грешница

и й дай усмирителна риза!

http://www.youtube.com/watch?v=71iafTlHVJc