Мисли в деня за размисъл...

Вървя и студовата ми алергия се възобновява с всяка следваща крачка. Подлъга ни Господ с високи температури в миналите дни и днес- изненада- януари е и температурите са минусови. Вървя. Мисля си- защото е ден за размисъл... Но не как да гласувам разсъждавам сега, а дали изобщо да го правя. И негласуването е позиция. Всъщност добре е,че ще има референдум- един куп мои познати се уредиха в комисии и ще вземат по някой лев. Вървя. Броя крачките до първия магазин, в който ще се пъхна за да успокоя проклетата алергия. И някак си не ми се получава разсъждаването върху референдума. Мисля си за това какво да сготвя след малко и най- вече с какви продукти да го направя. Не съм капризна, просто трябва да са минимум продукти за максимум количество храна, пък и да е вкусна. Стискам 10 лева. Но знам- после ще си вляза във фейсбук-рая и ще си напомпам много оптимизъм. МОГА ГО.

Вървя, ето го магазина. Алергията не ме дразни, изходът/всъщност входът/ е близо.

ЩУРА

На моите няколко щури приятелки

От огледалото ме гледа

душата на един сирак.

И няма никаква победа

в това да си самотен пак.

В ръка с черпак,

а в другата- клавиатура-

си търся бряг.

А мислят ме за щура,

защото вярвам,

че доброто побеждава.

И не с пари, известност,

почести и слава,

а със любов,защото

всъщност любовта остава.

ФЕЙСБУК ШАМПИОН- КА

Навън- поледица и киша,

аз съм на топло и си пиша.

Ни яла, нито мирисала лук-

обикалям дебрите на  фейсбук.

Със розички и котенца заета

е днес музата на поета.

Насам- натам и времето се трупа-

във нова кауза или пък нова група.

И няма никакво съмнение,

изобщо нямам извинение,

не съм забила и един пирон,

обаче пък  съм фейсбук -шампион.

КАНЯТ МЕ,МАМО, НА ТЕЖЪК РЕФЕРЕНДУМ...

   Канят ме да кажа мнението си по един въпрос, който изисква експертно мнение. Колко са експертите в областта на ядрената енергетика? Със сигурност не съвпада с броя на избирателите. Е, аз откровено си признавам- нямам мнение по въпроса- дали да има или не още една атомна електроцентрала.  На всичкото отгоре тя не е позиционирана никъде- може да решат да ми я построят в двора. Неее, не искам. От една страна токът щял да поевтинее. От друга - безопасността дали е гарантирана. От трета – за голото поле били изхарчени милиони.  За този референдум- се пита простият избирател- колко милиони ще се похарчат?  А заявяваме,че няма пари за детските надбавки и за какво ли още не. Няма, няма- ама още една голяма предизборна кампания преди другата- защо не?

    Я не знам как е- ама и така не е- рекъл шопа.А този референдум е точно в негов стил. И като видни представители на етнографската група- ще се заинатим и няма да идем да гласуваме. А пък то- ако не си упражним гражданското право- така или иначе Парламентът щял да определи какво да стане. Да, обаче депутатите могат да си извикат експерти и те да им обяснят тънкостите в тази област. А мен пък трябвало да ме агитират разни инициативни комитети. За сега никой от тях не ме е намерил, за да ми налее малко ядрена енергетика в мозъка. Ще чакам. 

Автопортрет

Аз съм такава- загарям млякото, изкипявам душата си, забравям да измия чиниите, но измивам лесно и бързо обидата. Такава съм- чувствам се по-добре с младите, но намирам общ език и с бабите. Не плача от  лука, но се сривам по някой филм или дори на концерт.Такава съм- чистя синините от душата си със самооптимистични внушения, бърша праха на емоциите и прекалявам с тях. Аз съм такава- разбирам от добри взаимоотношения, но не и от добри сделки. Не простирам навреме прането, но простирам докрай закрилата си над обичаните хора. Такава съм.... .лоша домакиня. Дано да съм добър човек.

КОЙ Е ВИНОВЕН?

Посипах се с пепел, линчувах се, изстисквах извинения от всяко ъгълче на душата си. За какво? За всичко- от непраните чорапи до глобалното затопляне. Виновна съм. Защо не? Все някой трябва да бъде. Поемам тази вина- и не в течно състояние, а абсолютно съзнателно. Ето- ако се чудите кой е- аз съм. Свикнала съм да бъда виновна. По принцип. Ей така. Това обаче ще помогне ли? Вероятно на някого ще му донесе облекчение, но едва ли ще реши който и да е проблем. Оглеждам се в погледите на интригата, в усмивката на клюката и си връзвам обувките. Да, гледам надолу. Срамувам се. Нали знаете- виновна съм. Дори заради това,че ги търпя. Всекидневно пропускам покрай себе си хлъзгавото им тяло на влечуго. Правя се,че не го виждам. Потупвам усмихнато животинката по главата и продължавам. А тя е там, около мен, разтваря гнусната си паст, за да ме оплюе. Може. Само дето аз не я забелязвам. Не й обръщам внимание. Но я усещам все пак. Да я смачкам ли? Или да я убия с усмивка. Опитвам се. Усмивката ми потъва в гуменото туловище на чудовището. Разбирам,че всъщност не е чудовище, а е самозащитната реакция на наранените  и уплашените . Победих я, не е страшна. Не ме плаши.  Изтривам с мокра кърпичка оплютото си лице. Слагам червило. Малко очна линия… Спирала. Сенки. Огледалото ме пита какво става. Аз го поглеждам хитро и не му отговарям.