Вървя
и студовата ми алергия се възобновява
с всяка следваща крачка. Подлъга ни
Господ с високи температури в миналите
дни и днес- изненада- януари е и
температурите са минусови. Вървя. Мисля
си- защото е ден за размисъл... Но не как
да гласувам разсъждавам сега, а дали
изобщо да го правя. И негласуването е
позиция. Всъщност добре е,че ще има
референдум- един куп мои познати се
уредиха в комисии и ще вземат по някой
лев. Вървя. Броя крачките до първия
магазин, в който ще се пъхна за да успокоя
проклетата алергия. И някак си не ми се
получава разсъждаването върху референдума.
Мисля си за това какво да сготвя след
малко и най- вече с какви продукти да го
направя. Не съм капризна, просто трябва
да са минимум продукти за максимум
количество храна, пък и да е вкусна.
Стискам 10 лева. Но знам- после ще си вляза
във фейсбук-рая и ще си напомпам много
оптимизъм. МОГА ГО.
Вървя, ето го
магазина. Алергията не ме дразни,
изходът/всъщност входът/ е близо.
Няма коментари:
Публикуване на коментар