КОЙ Е ВИНОВЕН?

Посипах се с пепел, линчувах се, изстисквах извинения от всяко ъгълче на душата си. За какво? За всичко- от непраните чорапи до глобалното затопляне. Виновна съм. Защо не? Все някой трябва да бъде. Поемам тази вина- и не в течно състояние, а абсолютно съзнателно. Ето- ако се чудите кой е- аз съм. Свикнала съм да бъда виновна. По принцип. Ей така. Това обаче ще помогне ли? Вероятно на някого ще му донесе облекчение, но едва ли ще реши който и да е проблем. Оглеждам се в погледите на интригата, в усмивката на клюката и си връзвам обувките. Да, гледам надолу. Срамувам се. Нали знаете- виновна съм. Дори заради това,че ги търпя. Всекидневно пропускам покрай себе си хлъзгавото им тяло на влечуго. Правя се,че не го виждам. Потупвам усмихнато животинката по главата и продължавам. А тя е там, около мен, разтваря гнусната си паст, за да ме оплюе. Може. Само дето аз не я забелязвам. Не й обръщам внимание. Но я усещам все пак. Да я смачкам ли? Или да я убия с усмивка. Опитвам се. Усмивката ми потъва в гуменото туловище на чудовището. Разбирам,че всъщност не е чудовище, а е самозащитната реакция на наранените  и уплашените . Победих я, не е страшна. Не ме плаши.  Изтривам с мокра кърпичка оплютото си лице. Слагам червило. Малко очна линия… Спирала. Сенки. Огледалото ме пита какво става. Аз го поглеждам хитро и не му отговарям.