КЪСМЕТ

Върху стените на умората
люлее се пъстра надежда.

Умората върви по хората,
но бързо всичко се нарежда.


Затварям  очи да прогоня яда,
броя ,броя упорито до десет.
Понякога даже обърквам реда,
но краят е винаги хубав и лесен.


Молитва си казвам и ето- после
животът все пак се усмихва за мен.
Късметът ми, крехък и недоносен,
в секунди пораства ,лети окрилен.

Щитовидна жлеза...

Преглъщам, преглъщам и още преглъщам-
тонове болка в съня си обръщам-
толкова много думи неказани,
нощи във безсъние наказани,
празници с празнословие поляни,
заздравели белези и нови рани.
Буцата в гърлото- огромна сълза-
тя била всъщност щитовидна жлеза.
Тя е понесла моите тревоги
и ще ме съди с критерии строги.
Трябва валидол или може би- трева-
със лекарства ще я омилостивя.
Но знам и това не помага дори-
търся спокойствие някой да дари.
Мда-да, спокойствието струва пари...
Само Господ може да ме изцери!

СВОБОДА НА СЛОВОТО ИЛИ СВОБОДИЯ...

Откъде започва свободата на словото и къде завършва? Откъде започва свободията?  Редно ли е да се насажда омраза на религиозен принцип? Защо да се подиграваме с вярата на хората, с най-съкровените им чувства? Дали това не би предизвикало агресия? Може да ме линчувате, но аз не одобрявам подигравката с религиозното чувство,нито  с което и да е друго. Не одобрявам и убийствата- това е смъртен грях, но не е ли грях и фактът ,че с лозунга "свобода на словото" накърняваш правото  на хората да избират в какво да вярват? Аз също съм журналист и винаги съм се съобразявала с принципите за толерантност и човечност. Не харесвам исляма, не харесвам и будизма, нито другите религии, различни от православното християнство. Но това не ми дава право да съдя онези, които изповядват тези вероизповедания. Господ дава право на избор на човека. Той може да го използва по свой начин. Във всички случаи- фанатизмът не води до нищо добро. Той е опасната зона, всъщност- взривоопасната. Фанатизмът създава чудовища. Но с омразата си ние не създаваме ли фанатици?

БОЖИЯ РЪКА

Чакам още тайната врата
да покаже пътя и на теб.
Миг на мъдрост и на красота,
покрит с блясъка на слънчев креп.

Търся кода в дума и във сън,
търся знак във полета на птица.
Прахта на деня се изсипва със звън
в нощната блестяща огърлица.


Чакам още тайната врата,
граница на собствения свят,
да изхвърли бързо към света
бремето на всеки грях познат.


Чакам всъщност Божия ръка
от терзания да ме избави,
дрехите от светлина да облека-
а душата Господа да слави!

За ЛЮБОВТА

Държим високо своите сърца-
като истински горящи факли.
А във ума си- като в ракла,
събираме любящите лица.

Очите ни- като сираци боси,
издирват своите далечни гари,
а радостта- дори тя ни пари
и после много,много мъка носи.

Но любовта е същността извечна,
без нея няма истински живот,
без нея си машина някаква, робот,
а щастието е недостижимо и далечно.

Държим високо своите сърца,
горящи и разпръскващи омая.
Един е начинът да бъдеш в Рая-
като създаваш хиляди слънца!