Орисия

Отдавна сме орисани
в житейския капан
от думи ненаписани,
от смисъл неразбран...

И пържим се до пръсване
във размисли и страсти.
Препускаме, препускаме
по пътища неясни.

И само там, накрая,
прегърнати от вятър,
потъваме в безкрая
на житейския театър.

И само там, накрая,
разбираме че няма
тревога ненадмината,
непреодолима драма...

Отдавна сме орисани
във някакъв капан-
съдбите са написани,
живота- изживян!

ЖИТЕЙСКА пунктуация ...

Многоточието отвори очи
и тъжно, тъжно се огледа-
пред него удивителна стърчи,
заела важно няколко реда.
Многоточието беше огорчено,
свито накрая-
                  след тире,
                           след запетая...
Многоточието знае да мълчи,
самотно, нежелано- по всичко личи.
Зад своите точки много думи скри.
Многозначително и много точно,
многоточието заискри...

Игликата цъфти...

Във двора ми е цъфнала иглика,
напук на някакъв мартенски сняг.
А нежността й слънцето извика,
на утрото пенливо даде знак.

От стиха на златната фунийка
се стеле надежда за пролетен звън-
цъфнала пролет в искряща иглика,
аромат на бъдеще- наяве и насън.

Игликата цъфти, цъфти на двора-
дете на грижовната майка земя,
разнася копнеж сред дървета и хора,
събира топла обич, обич за дома...

СНЯГ ПРЕЗ МАРТ

Потъваш в сърцето ми,страннико сняг-
закъснял, нелогичен, измръзнал,
и търсиш през март утеха и бряг.
Омръзнал си, вече си ми омръзнал!

Заблуден си, нещастен, страннико сняг,
заблуден и съвсем мимолетен-
като  някаква гара -без перон и без влак,
като вестник отдавна прочетен...

Това е твоята тъжна поява през март-
пухкав сняг, разтопен от целувка.
Изчезват   бързо белота и хлад.
Ти си флирт, ти си просто преструвка.