Многоточието отвори очи
и тъжно, тъжно се огледа-
пред него удивителна стърчи,
заела важно няколко реда.
Многоточието беше огорчено,
свито накрая-
след тире,
след запетая...
Многоточието знае да мълчи,
самотно, нежелано- по всичко личи.
Зад своите точки много думи скри.
Многозначително и много точно,
многоточието заискри...
Няма коментари:
Публикуване на коментар