напук на някакъв мартенски сняг.
А нежността й слънцето извика,
на утрото пенливо даде знак.
От стиха на златната фунийка
се стеле надежда за пролетен звън-
цъфнала пролет в искряща иглика,
аромат на бъдеще- наяве и насън.
Игликата цъфти, цъфти на двора-
дете на грижовната майка земя,
разнася копнеж сред дървета и хора,
събира топла обич, обич за дома...
Няма коментари:
Публикуване на коментар