в житейския капан
от думи ненаписани,
от смисъл неразбран...
И пържим се до пръсване
във размисли и страсти.
Препускаме, препускаме
по пътища неясни.
И само там, накрая,
прегърнати от вятър,
потъваме в безкрая
на житейския театър.
И само там, накрая,
разбираме че няма
тревога ненадмината,
непреодолима драма...
Отдавна сме орисани
във някакъв капан-
съдбите са написани,
живота- изживян!
Няма коментари:
Публикуване на коментар