БЪБРЕЧНА КРИЗА

Болката ме облиза.
Не е страст.
Това е бъбречна криза.
Нараства като храст
и търси надмощие,
жадува за  власт.
Е, аз ще се преборя.
Лекарствата за какво са?
И аз като другите хора-
камък и в душата си нося.
Камъни и песъчинки
тежат отдавна
 и не ме плашат.
Отровните власинки
на болката
нищо не значат.
Аз съм свикнала
без сълзи да плача,
целувам брадвата
 на палача,
подавам другата буза,
моля за втори шамар.
Страданието ми е муза,
предателят- приятел стар.
Колко пясък от мен се изниза-
колкото цяла Сахара!
Някаква бъбречна криза?
Имам за нея отвара!