Река,
скали, почти в небето...роди
се в утрото мечта-
да полетиш
натам, където
събужда ехото света.
Бов е
накит в дефилето, с красота блести
омайна.
Бов е
село, за което
легендите разкриват
тайни.
Траки,
българи, латини-създали
несравним народ.
Вазов
със любов описва планинския нелек
живот.
Водопадът
днес излива на дядо Йоцо радостта.
В капки
от дъга изгряват диамантите на песента.
Накит
древен, бляскав,
сърмен свойто бъдеще кове.
Бов
създаде и откърми българи от векове!
Людмила Петрова
Няма коментари:
Публикуване на коментар