Преди пролетта

Още не е пролет,
но зимата всъщност си отива.
Върху тревите наболи
и  кокичета  свенливи
мъдреят капчици от топъл дъжд
Още не е пролет-
това не носи оптимизъм,
но музата ми е във полет
и облича вече нова риза.
Накланям глава-като кулата в Пиза,
за да чуя надеждата кротка.
Новината идва в шумна гълчава
от моята и от съседската котка.
Пролетта настоява...
Изобилие идва, та макар и от котки.
Соковете в тая почва
никак даже не са кротки.
Избухва усмивка от дърво и от храст.
Усмихнато утро ще дойде на  власт.

ПРОСТЕНО -ПРОСТИ! или песен за самопречистване

Трябва да вдишам дълбоко, дълбоко...

Това е някаква защитна реакция.

Ежедневието - твърде жестоко-

между тревогите не слага шпация.

Вдишвам, но често отровен е даже

въздухът, който ме заобикаля.

Няма какво повече да се каже.

Свещ пред иконата за прошка паля.

Прости , Господи, душата ми грешна!

Вдъхни ми силици да се поправя,

моята мисия да е успешна-

добро след себе си да оставя...

И пак, и пак дълбоко дъх поемам.

Животът никога не е лесен.

От всеки миг по струна вземам

и правя песен, и правя песен.

Снежна кралица

Късче лед в окото на всемира,
късче лед и щастието спира..
Късче лед просмуква във деня,
ледени усмивки и в съня...

Като истинска Снежна кралица
ледена правя всяка сълзица,
с лед запълвам мислите си даже,
свалям градуси- студът е важен.

И защо е този лед измамен?

В него няма тръпка, нито драма...
Ледът е мойта броня, моят щит,
душевен мир от ледове прикрит.


Не знам,не знам  кого заблуждавам?
Себе си ли всъщност  не познавам?
Достатъчна е малко топлина
и пада всяка ледена стена.

ЗАЩОТО СЪМ ЩАСТЛИВА!

Спрях да пиша за любов.
Спряла ли съм да обичам?
Този важен въпрос и суров
си зададох  вчера лично.

Отговорът пък е прост-
аз обичам до полуда,
и не търся път и мост,
всеки ден за мен е чудо.

Обичам мъжа, обичам децата,
приятелите също безкрайно обичам...
Обичам дома, изкуството и красотата,
обичам да спя и обичам да тичам...

Обичам природата, създадена от Бога,
обичам работата си, обичам да пиша,
обичам до крайност и без тревога,
и ще обичам- докато дишам.


Защо тогава не Я възпявам,
 всепоглъщаща и променлива,
защо не страдам и не се съмнявам?
Защото просто съм щастлива!

Самоуспокоение...

По всичко си личи-
животът не горчи-
животът е горчиво-кисел.
По всичко си личи,
че кръвното качих
и гледам на пиксели.
По всичко си личи-
ще дишам дълбоко..
Не страдай, не плачи!
Споко,  жено, просто споко..