Трябва
да вдишам дълбоко, дълбоко...
Това е
някаква защитна реакция.
Ежедневието
- твърде жестоко-
между
тревогите не слага шпация.
Вдишвам,
но често отровен е даже
въздухът,
който ме заобикаля.
Няма
какво повече да се каже.
Свещ
пред иконата за прошка паля.
Прости
, Господи, душата ми грешна!
Вдъхни
ми силици да се поправя,
моята
мисия да е успешна-
добро
след себе си да оставя...
И пак, и
пак дълбоко дъх поемам.
Животът
никога не е лесен.
От всеки
миг по струна вземам
и правя
песен, и правя песен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар